През 2005 г. Висшата атестационна комисия (ВАК) е предала дисертацията на Пламен Николов в Народната библиотека „Кирил и Методий“ и в тогавашния Централен институт за научно техническа информация (ЦИНТИ) без задължителната информационна карта, която съдържа детайлите, свързани с нейната защита. Това е изрично отбелязано в опис на дисертационни (хабилитационни) трудове, депозирани от ВАК, с номер № 91 от 16 май 2005 г., който се съхранява в Националния център за информация и документация (НАЦИД) към МОН – наследник на ЦИНТИ. Документът се позовава на протокол № 13 от 18 октомври 2004 г. на научна комисия 12 на ВАК.
Поради този факт информацията за тази дисертация, налична в електронния Регистър на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор” и/или научната степен „доктор на науките”, на защитените дисертационни трудове и на хабилитираните лица в Република България” (РАС) на НАЦИД, е твърде оскъдна.
Това обявиха днес от пресцентъра на МОН в резултат на извършена проверката в отговор на силния обществен интерес и множество запитвания от медии след обявяване на кандидатурата на Пламен Николов за премиер. В някои сайтове се появи информация, че в българския регистър името му не присъства и че не е легализирал получена в чужбина научна степен у нас.
До 2011 г. основните данни за лицата, придобили образователната и научна степен „доктор”, научна степен „доктор на науките“, както и за лицата, заемащи академична длъжност, първоначално са вписвани в поддържаната от ВАК документация и електронна база данни. През 2011 г. тези данни са мигрирани в „Електронна база данни за защитените дисертационни трудове и списък на хабилитираните лица в Република България” на НАЦИД, съгласно чл. 3. от Правилника за прилагане на закона за развитие на академичния състав в Република България (Изм., ДВ, бр. 19 от 2011 г.). Тогава са мигрирани и данните за Пламен Николаев Николов, които не са променяни от датата на мигриране – 12 юли 2011 г.
Съгласно измененията на чл. 3. от Правилника за прилагане на закона за развитие на академичния състав в Република България (Изм., ДВ, бр. 56 от 6 юли 2018 г.) съществуващата електронната база данни, описана по-горе, е мигрирана в „Регистър на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор” и/или научната степен „доктор на науките”, на защитените дисертационни трудове и на хабилитираните лица в Република България” (РАС), поддържан от НАЦИД.
Партидата на Пламен Николаев Николов в РАС е мигрирана на 3 октомври 2018 г. без никакви промени от първото й прехвърляне на 12 юли 2011 г.
Непълнотата на информацията относно дисертацията на Пламен Николов се дължи на липсата на попълнена информационна карта, с която дисертациите са постъпваби в НАЦИД до юли 2018 г., когато влиза в сила изменението на чл. 3 от Правилника за прилагане на закона за развитие на академичния състав в Република България (Изм., ДВ, бр. 56 от 6 юли 2018 г.)
Дисертацията на Пламен Николов постъпва в НАЦИД с цитирания вече опис №91/16.05.2005 година от ВАК. Тя е обработена и заведена във фонда на библиотеката на НАЦИД през септември 2005 г. с инвентарен № 135 в инвентарна книга № 3. В Книгата за движение на библиотечните фондове е под № 48 от 02.09.2005 г. Получила е сигнатура за хранилище 8487. През 2016 г. библиотеката на НАЦИД се присъединява към електронния каталог COBISS и след мигриране на библиографското описание на дисертацията се вписва сигнатурата и инвентарния номер, което може да се види на следния линк: https://plus.bg.cobiss.net/opac7/bib/1262594276#full.
Дисертационният труд на Пламен Николов е наличен в библиотеката на НАЦИД. МОН има готовност да го публикува след изразено писмено съгласие на автора.
Кой е Пламен Николов:
Пламен Николов е роден на 29 юли 1977 г. в Горна Оряховица. През 1995 г. завършва Хуманитарна гимназия “Йоан Екзарх Български”, Шумен с профил “История и археология”. През 2000 г. се дипломира с пълно отличие във Философски факултет на СУ “Св. Климент Охридски” по специалност “Философия” със защитена дипломна работа на тема “Философската рефлексия и смяната на научните познавателни парадигми”.
През 2002 г. печели стипендия “Ернст Мах” на Австрийското министерство за образование, наука и култура и заминава да специализира в Института по философия и групова динамика на Университета в Клагенфурт, Австрия под ръководството на проф. Манфред Мозер, където защитава научен проект.
През 2004 г. защитава дисертация пред Специализирания научен съвет по философия на Висшата атестационна комисия и получава образователната и научна степен “доктор” по научна специалност “Философия на правото, икономиката и политиката” с тема на дисертационния труд: “Философско-антропологична рефлексия върху времето”.
През 2005 г. печели постдокторантска стипендия в Университета на Клагенфурт, Австрия, но не емигрира.
В края на XX в., още като студент, Пламен Николов публикува за първи път у нас в сп. “Философия” преводи от немски по хуманна етология (Иренойс Айбъл-Айбесфелд) и символна логика (Готлоб Фреге), а през 2015 г. експериментира и с английски преводи на българска поезия.
Николов е част от проекта на Слави Трифонов още от 2018 г., когато шоуменът започна кастинг за бъдещи политици. От 2020 г. е член на ПП “Има такъв народ” и участва в Националния съвет и Арбитражно-контролната комисия на партията. Пламен Николов е член и на постоянните комисии по “Образование и наука”, “Външна политика” и “Култура” към ПП “Има такъв народ”.
