Стефка от ХГ и Даниела от ПГХТТ с външния министър Екатерина Захариева.

Информационните срещи са по инициатива на Даниела Тисовска от ПГ по хранителни технологии и техника и Стефка Колева от Хуманитарната гимназия, които са пловдивските представители в мрежата

Стефка от ХГ и Даниела от ПГХТТ с външния министър Екатерина Захариева.

Какво е НАТО и значението на членството на България в Алианса, могат ли държавите в Европа и Северна Америка да гарантират мир и сигурност за своите граждани без да бъдат обединени. Това са темите на информационната среща, която организират Младежките посланици на НАТО в Пловдив на 17 април. Това са 10-класничката Даниела Тисовска от ПГ по хранителни технологии и техника и Стефка Колева, която е в 9 клас на Хуманитарната гимназия. Двете момичета попаднаха в списъка на 29-мата български младежки посланици, след като се оказаха сред най-добрите автори на есета по темата „Какъв би бил светът без НАТО?“ Младежките посланици са на възраст от 15 до 30 години, които разбират дейността на Алианса и предават знания на своите връстници. Те са част от мрежата на младежката организация на Атлантическия клуб у нас – Българско младежко евроатлантическо дружество. Затова като гости на лекциите в Пловдив са поканени Соломон Паси – президент на Атлантическия клуб, и бившият ни посланик в САЩ Елена Поптодорова. Срещите ще се състоят в двете гимназии, където учат Даниела и Стефка, а техен ръководител е Евдокия Колева – преподавател по философски дисциплини и психолог в ПГХТТ. Проектът цели да запознае младите хора с националните приоритети на България в областта на външната политика и по-конкретно – дейността на НАТО и приносът на нашата страна в системата за колективна сигурност и отбрана.

Публикуваме есетата, с които момичетата спечелиха конкурса:

Младежки посланици на НАТО

Даниела Тисовска, ПГХТТ

Какво е за мен НАТО и кои са посланиците на НАТО? Тази организация не е просто цел, а средство за укрепване на сигурността на моята страна. Войната е най-голямото бедствие, което може да причини страдания на цялото човечество. Тя е “дълъг списък с много и груби грешки”. И се питам: Кому е нужно? Та нали в основата стоят болката, страданията, плача, мъката, разрухата и смъртта. Именно тази организация и членството ни в нея ще ни предпазят от тези грешки. Труден и дълъг е бил процесът на присъединяване на нашата държава към НАТО, но в крайна сметка е увенчан с успех, и то убедителен. Това е една добра илюстрация на всички онези лутания и усилия, с които е съпътстван преходът ни към демокрация.

Младите хора имат нужда да знаят, че са ценени и имат картбланш да паднат, да станат и да продължат напред. Младежките посланици на НАТО са родени в море от информация, там където са техните приятели, интереси, целият им живот. Мислите ли, че някой може да плува в това бурно море по-добре от тях? Те са креативни и ентусиазирани. Често съм се удивявала как представителите на това поколение с лекота селектират точната информация и успяват да я преработят, обобщят и запаметят без никакво видимо усилие. Това е новото поколение интелигентност, което допринася за развитието ни като членове на НАТО. За тях утре е повече от днес, а движението и постоянната промяна са начин на съществуване. Това ги прави много по-адаптивни към реалността и много по-непримирими с факторите, които им пречат да бъдат себе си.

Какво биха направили те? Биха се борили с живота си за спасението на всеки един народ. Ще съдействат за избавление от потисничеството и насилието, страданието и скърбите на хилядите хора. Ще търсят начини за излизане от безизходицата. Ще  помолят Бог да дари с ум и сърце всички ония слепи и безчувствени хора, които не зачитат свободата. Ще се борят срещу системата така, както Левски го е правил в името на свободата. А ако имат свръхчовешки сили, биха прекратили войните, етническите вражди, насилието и нечестността, биха премахнали болката и страданието. Ще освободят всички хора от проблемите им, ще посадят надежда за спасение. И не на последно място биха унищожили всички лоши мисли и чувства на хората, за да остане само красивото в тях, за да започнат нов живот- живот на любов и знание, на истинска свобода.

Именно НАТО е организацията, която им дава тази свобода. Ние, младите хора, посланиците на НАТО, не просто слушаме и изпълняваме, но налагаме промяната. Търсим повече отговорности, защото вярваме в своята ценност, висока ефективност и мултифункционалност и трябва да защитим името на България като държава, подкрепяща тази организация.

Преходът в България не е стигнал своя бряг. Членството ни в НАТО е попътен вятър до стигането на този бряг. Нека не си затваряме очите, защото харесва ли ни или не, големият сблъсък тепърва предстои. Ако днес трогателната наивност на нашето поколение изглежда като ,”детски каприз”, след по-малко от няколко десетилетия ще има амбицията да промени философията на света. То има какво да предложи. То е по-уверено, по-образовано, по-оптимистично, по-приспособено.

Като трансатлантическа организация, НАТО предлага и предоставя поле за изява и съвместна дейност на моята страна с други държави. Дава възможности на младежи с изявени интереси в различни области. Дава възможност на нас – младото поколение – да се развиваме в различни области – международни отношения и развитието и сфери, свързани със сигурността, икономиката, човешките ресурси, въздухоплаването. Обичам България и се гордея, че НАТО предоставя тази възможност на мен и младежта в страната, защото ние сме бъдещето.

Младежки посланици на НАТО

Стефка Колева, ХГ” Св. Св. Кирил и Методий”

Какво е мирът? Дали това е време на отсъствие на каквито и да е военни действия и разбирателство между различните правителства на държавите или е нещо съвсем друго. В живота думата ,,мир” се използва конкретно като синоним на спокойствие и разбирателство. То позволява личностното  развитие на един човек да се случа плавно и постепенно, но кой се грижи за мира по света? Запитвали ли сте се какво би било ако бяхме в война.

Има много правителствени и  неправителствени организации за защита на държавите от предполагаем конфликт и обявяване на военно положение в пределите  на страните. След Втората световна война, в която губят живота си 36.5 милиона европейци, от които 19 милиона са цивилни, светът се насочва към това да предотврати  по-нататъшна офанзива от страна на Русия и да подпомогне западноевропейските страни в тяхното стабилизиране и укрепване след войната. Разбира се, Съединените щати изиграват огромна роля в стабилизацията на отделни страни в Европа, създавайки т. нар. Северноатлантически пакт или НАТО. Това е международна военна организация за военно сътрудничество между страните членки от Европа и Северна Америка.Чрез тази новосъздадена организация Щатите успяват да си спечелят голямо влияние в някои западноевропейски страни и така успяват да ограничат руското  доминиране в Европа.

Има ли причина, поради която НАТО става една от най-известните световни организации за военна помощ и протекция от страна на другите страни членки. Може би това, че успява да помогне за обединението на разединената Европа и за нейното трайно укрепване. Но въпросът, който трябва да си зададем,  е какъв ли би бил животът ни без НАТО. Със сигурност нямаше да бъде същият.

След победата над хитлериска Германия и нейните и държави съюзници животът на победителите и на загубилите рязко се променя. Точно заради това НАТО изиграва голяма роля в тази така важна част от нашата европейска история. Ако тази организация за взаимопомощ не беше създадена и не се бе намесила във вътрешните дела на отделни страните от континента, навярно следите от Втората световна война и от разделянето на Европа по време на Студената война още щяха да съществуват и да влияят на мира и разбирателството между различните държави.

Има много данни и събития, които биха могли да подкрепят моята теза или да я оборят, но аз знам едно нещо, че животът днес се е променил коренно, макар да не съм живяла в онези времена на политически борби за власт. Дали без НАТО мирът щеше да е гарантиран, оставям на вас да решите.