„Ученическото самоуправление в България е основно начин за благотворителни инициативи, а не за водене на политика“, казва инициаторът на форума и бивш кадър на ЕГ „Пловдив“ Димитър Фердинандов
Младежи от 130 учебни заведения в страната поставиха основите на Национален ученически парламент. В Дома на културата под тепетата стартира двудневната среща на ученическите съвети у нас. Събитието бе отлагано няколко пъти заради пандемията от COVID-19, но днес инициаторът на форума – Димитър Фердинандов, бивш възпитаник на Езикова гимназия “Пловдив“, а сега студент в Бирмингам, даде начало на дебатите, които трябва да формулират стратегическите задачи, структурата и ръководните органи на бъдещия Национален ученически парламент. В следващите месеци предстои да бъде избран УС, който да гласува Устав и да работи за създаване на институцията – процес, който ще отнеме вероятно цялата следваща учебна година, прогнозира Фердинандов.
Във форума, организиран от Асоциация „Голям брат, Голяма сестра – България“, се включиха млади хора от цялата страна, които активно участват в живота на своите училища, учители и образователни работници, доброволци и активисти в младежки организации и неформални групи, както и представители на МОН, Министерството на младежта и спорта, Център за развитие на човешките ресурси, отговорни за вземане на решения и формиране на политики в областта на образованието, младежта и децата.
„Целта на срещата е да инициира диалог между младежите и институциите по въпросите за ученическото самоуправление на национално равнище, да отправи препоръки за признание на ученическите съвети и да сформира единен орган, който да защитава правата, позицията и интересите на всички ученици на местно, национално и международно ниво“, поясни Димитър Фердинандов и представи резултатите от проучване за качеството на ученическото самоуправление у нас.
Ученическите съвети по списък са 1600, но въпреки усилията на регионалните управления на образованието, само 130 учебни заведения попълнили анкетата. 95% имат действащи ученически съвети, но основната им дейност е свързана с организиране на благотворителни инициативи и събития, а не с водене на политики. Проучването показва, че най-активни са гимназистите от големите областни градове – София, Пловдив и Варна, но изключително дейни се оказали и учениците от малки населени места като Тетевен и село Скалица, Ямбол. Анкетираните са категорични, че влизайки в училище, учениците трябва да бъдат уведомявани от ръководството за възможността да създадат свой парламент, който да защитава интересите им, и да бъдат обучавани да изграждат комуникационни стратегии.
„Жалко е, че в България са малко възможностите да се води диалог. Беше ни сложно да се свържем с институциите при организацията за събитието, а това е изключително важно, ако искаме добра комуникация. Радвам се, че днес присъстващите заявиха подкрепа, защото когато говорим за ученическо самоуправление, говорим за политики“, каза още Димитър Фердинандов.
