dav

Танцьорите си дават среща в Пловдив за въздействащото представление, което ще се играе на стълбите на Водната каскада

Младежи от три държави си дават среща в Пловдив за спектакъл от Есенния международен фестивал “Сцена на кръстопът”. Таланти от България, Германия и Франция ще танцуват на 7 септември от 21 часа на стълбите на Водната каскада. Представлението е част от съпътстващата програма на театралния форум. „Кръстопът на живота” разказва история за хората, пречките, изборите, пред които сме изправени, за смелостта, която трябва да намерим дълбоко в себе си. Вдъхновен от темата за приемането, проектът обединява артисти от различни държави, които обменят опит и творят заедно. Пловдивчани и гостите на града ще видят изпълнението на X-energy crew (Bulgaria) Euroculture (France) Combo nation (Germany).

В рамките на театралния форум ще бъдат представени книгите „Театрална география, история, личности” на Стефан Янков, „Комедиите на Шекспир между Ерос и Танатос” от д-р Петър Кауков, „Театралният път на режисьора Слави Шкаров” от Йордан Георгиев и книгата „Аз| Остава” за група “Остава”. Пулбликата ще види и селекция от най-добрите сценични плакати на Радослава Боор със заглавие „Плакатът: Радост&Слава”.

Тазгодишното издание на „Сцена на кръстопът” започва на 11 септември с премиерата на „По-полека” на Пловдивския театър. До 21 септември, когато е закриването на фестивала, почитателите на Мелпомена ще видят най-доброто от националната театрална сцена.

Форум тази година е под мотото „Театъра: невъзможното”. Традиционно, драматургът Елин Рахнев анонсира темата на фестивала, а ето част от тазгодишното му послание: “Невъзможното е порив, който винаги си носил някъде около
сърдечната си клапа, заровен в епикризата на мечтата си, някъде встрани от сезоните, годините, изобщо от времето. То е сън, препълнен с отворени очи, еделвайс в пустиня, многоточие в точката, логорея на мълчанието. Онази версия на всички твои версии, която винаги си искал, или контраверсия на цялостното ти присъствие тук. Невъзможното е бряг от ветрове, прилив от пеперуди, чига от луна, тишина от рапсодии. То е всичко онова, което гониш, искаш, търсиш, или единственото огледало за утопии, в което все някога ще се огледаш, все някога ще разбереш кой си. То е
приливът на очите ти, менделеевата таблица на сълзата ти, процепът, през който гледаш личните си копнежи, страдания, печал. Защото всички ние сме родени за невъзможното, защото то е в нас, след нас, в стъпките ни, в прелетите ни, в погледа ни, в поречията и подножията ни, някъде навътре във вените ни, след кръвта, след паметта
ни. Всъщност всички ние сме невъзможни без невъзможното. Или то е всичко онова, което ни прави единствени”…

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.