В една толкова сложна финансова ситуация, бюджетът за образование е не само намален, но и номинално увеличен с над половин милиард лева, в сравнение с миналогодишния. Това каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето на приоритетите и екипа си. По думите му са гарантирани инвестициите в материална база, дейността на националните програми, както и изпълнението на ангажимента към учителите – заплатите да бъдат 125% от средната заплата за страната.
В деня, в който излязоха данните от националното външно оценяване, министърът обяви, че ще поиска от следващата година работите на седмокласниците да се проверяват приоритетно и резултатите да се публикуват по-бързо.
“Заедно с това обмисляме и провеждането на изпита да бъде с една учебна седмица по-късно, за да дадем възможно най-много време за подготовка. Инициираме преглед на изпитните варианти и резултатите през последните 3 години, за да видим как, къде и какво можем да променим”, съобщи министърът. Наред с това ще се продължи с прегледа на учебните програми с идеята да се намали възпроизвеждането на знания. Той не изключи възможността промени по отделни предмети да бъдат застъпени още от следващата учебна година.
За сектор образование са предвидени 1,33 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост. По думите му обаче се установяват някои забавяния в отделни проекти и са нужни спешни действия, за да се гарантира ефективното използване на средствата. Забавени са сроковете по проекта за изграждане на национален и три регионални SТEM центъра. Общата заложена сума надхвърля 30 млн. лв. Под риск са и около 10 млн. лв., предвидени за изграждане на национален младежки център.
Министърът съобщи и за проблеми с приключване на проекти по предишни оперативни програми, сред които е и доизграждането на платформата за проект „Дигитална раница“ и обученията за учители, които да разработват ресурси. Търсят се бързи решения съвместно с министерството на електронното управление, за да не се допусне загуба на европейско финансиране.
Стартира преглед на над 40 законови и подзаконови нормативни актове в системата на образованието. „Един от най-сериозните проблеми в системата е голямата административна тежест. Учителите и директорите са се превърнали в голяма степен в администратори“, посочи министърът.
Вече са водени разговори с Министерството на здравеопазването как да се засили педагогическата подготовка в яслена възраст. Сред другите теми в предучилищното образование е създаването на нормативна възможност детските градини да могат да кандидатстват за статут за иновативни.
Сред приоритетите на новия екип на МОН ще е и подобряване на обучението и квалификацията учителите – с повече практика, както и синхронизиране на държавните образователни стандарти. Като сериозен проблем бе посочена подготовката на студентите по педагогика, но и продължаващата квалификация.
Министър Цоков заяви, че ще разчита на експертизата на своите заместници в различните сфери. Заместник-министър с ресор предучилищно и училищно образование ще бъде Емилия Лазарова, която е с богат педагогически опит, а през последните 15 години е директор на Втора английска гимназия. Мариета Георгиева заема за втори път поста на заместник-министър в МОН. В нейния ресор е професионалното образование и обучение. Тя е била и дългогодишен директор на професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ във Видин. Проф. Генка Петрова, която ще отговаря за висше образование и наука, е за четвърти път на този пост в МОН. Тя е преподавател в Медицинския университет в София. Наталия Митева притежава международен опит в образованието и на нея ще се разчита за намиране на най-верните и бързи решения, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, както и в проектите, по които МОН е бенефициент. Началник на кабинета е Наталия Михалевска, която е дългогодишен служител на МОН, като до момента е била директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“.
