Тенденциите за психичното здраве на подрастващото поколение в България през последните 10 години са изключително тревожни, а родителите до голяма степен не контролират какво съдържание гледат по телевизиите и в интернет децата им. Това бяха част от изводите, до които стигна дискусията, организирана днес от Съвета за електронни медии (СЕМ) на тема “Отражението върху децата на достъпните за тях риалити формати”.

Освен членовете на медийния регулатор на срещата присъстваха изпълнителният директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) Анна Танова, Мария Брестничка от Национална мрежа за децата, психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова, психоаналитикът Весела Банова, представители на обществените медии и др. На срещата бе поканен и Кубрат Пулев в качеството му на популярно лице, ангажирано с обществени каузи в полза на развитието на децата и юношите.

Във връзка с обявеното обсъждане от АБРО още преди няколко дни излязоха с позиция, която отстояваха и на настоящата среща. Според Анна Танова прибързана дискусия за въздействието на риалити форматите върху децата, без обективно и професионално национално представително изследване, може да доведе до злоупотреба с темата и намеса на СЕМ в редакционната политика на медиите.

Такова изследване на потреблението, интересите, развитието и зрелостта на непълнолетните, както и връзката им с родителския контрол според АБРО е силно препоръчително, защото би подпомогнало обективната оценка на въздействието на медийната среда върху децата и би послужило за основа на конструктивен диалог с регулатора.

Преценката дали дадено съдържание е подходящо за децата следва да се прави от техните родители, каза Анна Танова. Търговските доставчици на медийни услуги нямат възложена функция по възпитаване на която и да е част от обществото в определени морални ценности и идеи. Те не могат и не трябва да изземват родителската отговорност, която включва и развиване на аналитично и критично мислене у децата във връзка с всяко съдържание, което стига до тях чрез десетки видове различни традиционни и дигитални канали на комуникация.

Председателят на СЕМ Соня Момчилова отговори, че медиите не просто отразяват действителността, те налагат моди, в това число и поведенчески, които все още неукрепналите личности на децата следват. Според нея медийният регулатор няма намерение да се превръща в цензор на съдържание. СЕМ си дава сметка, че търговските медии разчитат на печалба изцяло от атрактивното си съдържание, но не по-малко е важно и психичното здраве на децата и е крайно време регулаторът да вземе някакви мерки по сигналите, които получават от зрители.

В дискусията се включи директорът на държавната психиатрична болница “Иван Рилски” Цветеслава Гълъбова, която обобщи проблема, като каза, че в семейството трябва да има контрол какво правят децата в интернет и какво гледат по телевизията. Но също така трябва и медиите да допускат до ефира си по-смислени предавания.

“Това, което аз виждам като психиатър и съдебен експерт, са късните последствия от грешките във възпитанието на децата. Корените на злото, свързано с нашите деца, е в семейството. Не в училището и семейството, или интернет. Да, те имат своите възпитателни функции, но бомбите се залагат в семейството”, коментира Гълъбова.

Тя сподели, че тенденциите за психичното здраве на българските деца са много тревожни, като цитира статистика, според която за 10 г. има увеличаване в пъти на броя на психози при подрастващи след употреба на наркотици. В обществото също така има и изключителна толерантност към ежедневното пиене. Това оказва пагубно влияние върху психиката на децата.

Д-р Гълъбова даде за пример включването на деца в риалити формата “Смени жената”, което според нея е изключително погрешно, защото представлява огромен стрес за тях, колкото и да им е обяснявано предварително и да е режисирано. Децата усещат напрежението, те са “като попивателни и след това започват проблемите, които персистират после много дълго време”.

Мария Брестничка от Национална мрежа за децата също изказа мнение, че трябва да има ясни правила къде и как в медиите участват деца. Конкретно в цитираното по-горе предаване подрастващи биват въвлечени в едни доста агресивни ситуации. От мрежата за децата още през 2018 г. са подали сигнал, но проверката на СЕМ не е довела до конкретен резултат.

Другите важни теми, които посочи Мария Брестничка, са рекламите на хазарт, които не бива да бъдат показвани в ефирно време, в което децата да ги виждат; отразяването на случаи на насилие над и от деца и необходимостта от създаване на повече смислено съдържание, насочено към деца.

Психоаналитикът Весела Банова обяви, че има голяма нужда от създаването на кауза за подпомагане на родителите, защото семейството в момента е в огромна криза. Тя сподели, че никога в практиката й на клиничен психолог не е имала толкова много случаи на юноши със суицидни настроения, както сега. И част от тази празнота, която младежите имат пред себе си, се поддържа, включително от някои реалити формати.

“Едни думи и една картина могат да тласнат децата към определени действия, затова те са изложени на голям риск”, казва Банова. Според нея каузата би могла да бъде за създаване на едно атрактивно образователно предаване за родители, което едновременно с това ще бъде интересно и за децата.

В дискусията се включиха и новоизбраните членове на СЕМ Пролет Велкова и Симона Велева. Според Велева медийният регулатор добре си дава сметка, че доставчиците на частните медийни услуги нямат функция за възпитание на децата и че това е работа на обществените медии. За нея въпросът не е в санкционните функции на СЕМ, а в необходимостта да се повиши чувствителността на обществото на тази тема.

Пролет Велкова пък сподели, че според нея е напълно възможно да се предлага такова съдържание, което да съчетава, от една страна, рейтинг, а от друга – смисъл и благоприятно въздействие. Именно този път трябва да се следва и да се спре да се търси конфронтационния елемент между сензационно и ползотворно. Според нея точно това е работата на СЕМ – да се вгледа в този проблем, не да вземе решение, но да бъде медиатор на различните гледни точки.

“Кауза трябва да ни бъде детето – което бива обичано и обича, което бива подкрепяно и подкрепя, което бива образовано и образова” Велкова и добавя, че има голяма нужда от подкрепа в медиите и на образователната система, която след родителите носи най-голяма отговорност за развитието в правилна посока на децата.

Дискусията приключи с извода, че подобна среща е дори закъсняла и последващи подобни обсъждания, както и повдигане на по-широк обществен дебат по темата са крайно необходими.

Източник: Дневник

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.