Министър Вълчев: „Има по-голям смисъл от матура по математика, отколкото от НВО в 10 клас“
„Както външното оценяване по предмета е задължително в 7 клас, така трябва да има и ДЗИ“, казва главният учител по информатика от МГ Бистра Танева
Дебатът да бъде ли въведена задължителна матура по математика за 12-класниците отново е на дневен ред, след като министърът на образованието и науката Красимир Вълчев заяви, че има много по-голям смисъл от ДЗИ по предмета в 12. клас, отколкото от външно оценяване по български и математика в 10. клас. Постави под въпрос и смисъла на НВО след 4 и 10 клас.
Позицията му отключи лавина от мнения „за“ и „против“.
Институтът за пазарна икономика отдавна лансира идеята зрелостниците да полагат втора задължителна матура – по математика, тъй като математическите умения, познания и способности са много важни както в ежедневието, така и общо за продуктивността в икономиката. Те са необходима предпоставка за адекватно вземане на решения, преценка на рискa, създаване на продукти и услуги с висока добавена стойност, считат икономистите.
Припомняме, че едва 5% от зрелостниците от профилирани паралелки положиха втора матура по математика през 2024 година. Основната причина са, от една страна, натрупаните пропуски по време на гимназиалното обучение, а от друга – нелекият формат, който затруднява и добре подготвените.
Преобладаващото мнение на преподавателите е, че въвеждането на задължителна матура по математика изисква нови учебни програми и повече часове за упражнения.
„Аз съм пристрастна, защото преподавам в Математическа гимназия, но съм категорична, че математиката развива логическо и алгоритмично мислене и съм „за“ матура по предмета, но в два варианта – масов, който е по-олекотен, и по-сложен за учениците, изучаващи профил „Математика“. След като в 7 клас всички се подготвят, за да се явят на НВО по български език и по математика, защо да не е така и с държавните зрелостни изпити“, коментира Бистра Танева – старши преподавател по информатика в МГ „Акад. Кирил Попов“. Като допълнителен аргумент тя посочва факта, че първокурсниците в университетите по повечето специалности изучават математика и закъсват, защото не са добре подготвени от училище. Според нея трябва да има увеличаване на броя часове в 11 и 12 клас, което да позволи на учениците да натрупат знания и да се подготвят.
Според други преподаватели обаче въвеждането на задължителна матура по математика ще е убийствено за повечето ученици. Особено за училищата с концентрация на деца от уязвими групи, които няма да успеят да завършат средно образование.
Доводът на министър Вълчев е, че България не може да просперира без инженери и индустрии с висока добавена стойност, а те изискват изучаване на математика. Затова ще бъде предложен списък от мерки за подобряване на резултатите и насърчаване на изучаването на предмета, като важна част от този процес е промяната на учебните програми. Друга мярка, която ще се обсъжда, е да бъдат насърчени висшите училища да обявяват кандидатстване с математика, физика и химия, като така стимулират повече ученици да учат тези профили в гимназиите.
„По математика могат да се качат часове в 11. и 12. клас, като, съответно, се облекчи съдържанието в предходните класове. Също така трябва да се акцентира повече върху умението да се трансформира практическа задача в математически израз за сметка на дълбочината на някои теми. Виждаме при тестове на PISA за 9. клас, че задачите съдържат сравнително прости алгоритми, които са знания от 6. клас, но нашите учениците се затрудняват в превръщането на условието на задачата в уравнение. От друга страна, в нашата учебна програма в 9. клас се учат доста сложни алгоритми, които учениците често заучават, защото не разбират. Но по всеки предмет разговорът е различен. По история е важна фактологията, важни са датите, но за някои от тях няма нищо фатално, ако ученикът не ги запомни. Много по-важно е да разберат смисъла, връзката между събитията“, коментира министърът.
Първата реформа, по която ще започне обсъждане, е тази на учебните програми. Още следващата седмица ще бъде направено първото обсъждане на концепция за промяната им. Идеята е тя да съдържа основните насоки и философията за промяна. Крайната цел е промяна от заучаване и възпроизвеждане към функционалност на знанията.