Двадесет и пет милиона опита – толкова са били нужни на инж. Георги Харбалиев – магистър по специалност „Компютърни системи и технологии“ в пловдивския филиал на Техническия университет да обучи създадения от него виртуален дрон да открива и гаси горски пожари. Идеята да разработи виртуална летателна машина и да й даде разум и опит в гасенето на пожари инж. Харбалиев не открива сам.

„Трябваше ми кураж и научна подкрепа, за да направя нещо, което досега не е правено“, споделя младият специалист. Те идват от доц. д-р инж. Диляна Будакова, която е специалист по изкуствен интелект и ръководител на катедра „Компютърни системи и технологии“. „Не е достатъчно един студент само да бъде отличник, но трябва да има желанието да опитва научни разработки, за които не всичко може да прочете в учебниците“, обяснява доцент Будакова. Точно затова тя става научен ръководител на дипломната му работа „Откриване и гасене на пожар чрез използване на алгоритми за машинно обучение чрез симулация“ .

Двамата решават, че най-ефективно пожар в планината ще се гаси с дрон, защото машината може да лети високо там, където за нeя е безопсно. Дронът има и още едно предимство – отвисоко летящата „пожарна“ точно определя границите на бедствието. Така огънят може да бъде изгасен по-бързо. А ако има „рояк“ от дронове, със сигурност дори по-големите стихии ще се овладяват още по-бързо.

„В дипломната си работа разработих само теоретичната постановка за гасене на пожари в гората. Създаденият модел, който включва методи за изкуствен интелект, служи за обучение на летящата машина и е начин за бързо гасене. Всъщност противопожарната машина може да бъде не само дрон, но също хеликоптер или наземна техника. За другите обаче не съм създал модели“, обяснява инж. Георги Харбалиев.

= Как „разсъждава“ виртуалният дрон =

„Разсъдъкът“ на дрона, създаден от Георги Харбалиев следва човешката логика: проба-грешка. Младият дипломант казва кое е правилно и кое не. За правилно поведение „разсъдъкът“ на виртуалния дрон получава похвала, а когато сгреши – наказание. По този начин мислещата машина научава кога лети на правилната височина, кога поддържа правилен наклон, за да не падне, кога да включи водната струя и как да я насочи към запаленото дърво в гората с прецизността на снайперист.

„Моделът на дрона е всъщност една голяма невронна мрежа с много слоеве и с много неврони във всеки слой. Обучението на невронната мрежа се повтаря милиони пъти, докато започне да бъде ефективно намирането, позиционирането и изгасяването на пожара“, обяснява доц. Будакова.

Мислещият дрон на инж. Харбалиев разпознава кое дърво гори чрез система за компютърно зрение. Има обаче възможност това да стане по разликата в температурата, но подобен подход изисква още обучение.

Много съществен е въпросът дали виртуалният противопожарен дрон, създаден в Техническия униврситет, може да стане реален. Още повече, че филиалът има специално научно и учебно направление „Авиационна техника и технологии“, където студентите и учените разработват истински машини.

„Да, ще може да се създаде реален дрон за гасене на горски пожари. Но ще бъде по-сложно заради изчислителните изисквания на мрежите. Засега дроновете не са автономни. Трябва да бъде направена електрониката в него специално, за да може автономно да изпълнява цели. В момента такъв дрон няма, но може да има. А той може да ползва интелекта, разработен от моя дипломант“, уточнява доц. Будакова.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.