Марин Кадиев се срещна с ученици от Спортното училище, чийто патрон е Апостола
По-различен поглед върху причините за трагичната гибел на Апостола на свободата представи днес пред ученици от Спортното училище, чийто патрон е Васил Левски, литературният критик и историк Марин Кадиев. Той се срещна със седмокласници и десетокласници в навечерието на 152-та годишнина от обесването на Дякона.
Вече десет години Кадиев, който е обучил поколения преподаватели по български език и литература в Пловдивския университет, защитава неуморно тезата, че поп Кръстю е свят човек, а не предател. Той е председател на културно общество “Поп Кръстю”.
„Историята отдавна е реабилитирала отеца. След Освобождението свещеникът сам искал да бъде разследван от съда. Излязоха няколко книги, появиха се много нови документи от архивите, които доказват, че той не е предал Левски. Те обаче все още не са в състояние да обърнат общественото мнение, което продължава да вярва в мита за „предателството”, поясни Кадиев, визирайки произведения на Каравелов, Вазов, Захари Стоянов, Антон Старшимиров, Александър Бурмов, Константин Илиев. С уговорката, че те са гениални творци и не бива да се обезценява творчеството им
Кадиев разказа, че гоненията срещу поп Кръстю започват от фамилията на Марин Поплуканов, сестра му Величка и Димитър Пъшков. От завист, защото той ги изобличава.
„На 12 декември Левски пише писмо до Ловешкия комитет, 15 дни преди да бъде заловен, и пита защо председателят на комитета Марин Поплуканов е взимал пари от касата. Дава срок до няколко дни да ги възстанови. Той не ги връща. Когато арестуват Марин, парите остават у стария поп Лукан и той ги скрива у дома. Но умира през 1877 година. Когато заточеният Марин Поплуканов се завръща вкъщи след Освобождението, той не знае къде са парите. Обвиняват поп Кръстю, че ги е взел, но свещеникът живее мизерно в къщичка с две стаи. Умира от туберкулоза през 1881-а. Пише стихотворения, басни, епиграми. 120 години ръкописите му не бяха издавани“, допълни Кадиев.