Лего конструктори помагат в смятането на децата от ОУ „Кочо Честеменски”
Азбуката учат, седнали на пода с учителката си
Кътове за размисъл и споделяне, кът „Предците ни съветват”, в който всяка седмица се сменя умотворението, което децата избират вследствие на прочетените от родителите вкъщи книжки, кът „Творим и мечтаем”, кът „Нашата съкровищница”, място с правила за невербално общуване. Всичко това се случва в английската класна стая на ОУ „Кочо Честеменски”, създадена и обзаведена по английски модел. Първите, с които се апробира новият модел на организация и обучение, са първолаците на началния учител Йорданка Николова. Как реагират децата и родителите на експеримента в първите два месеца от старта на учебната година и как пловдивските педагози адаптират британския опит към нашите условия те презентираха днес пред свои колеги от региона на кръгла маса за повишаване качеството на образование по проект с финансовата подкрепа на ЕС. Проектът се реализира съвместно с начално училище “Грийн Лейн” в Бренд Касъл, Великобритания.
Първокласниците от ОУ „Кочо Честеменски” учат азбуката върху килимче пред дъската, седнали заедно с учителката си на пода. Масичките са така разположени, че да работят в екип и да има място за физическа активност, когато се уморят и разконцентрират. Правилата са снимани и поставени под дъската. Децата дават знак за нужда от помощ или пък, че имат нужда да отидат някъде.
В къта за споделяне те рисуват личица – усмихнато, сериозно и сърдито, а след това разясняват защо се чувстват така.
„Целта е да ги научим да изваждат емоцията от себе си и да я обличат в думи. Така обогатяват речника си и се научават да намират точното място на думата. По този начин постепенно формираме правилен изказ”, обяснява Йорданка Николова.
В часовете по роден край този начин на организация е безкрайно приложим. Децата слизат от масичката и изслушват урока долу на земята, след което отново работят по проект или в учебната тетрадка. Лего образованието идва на помощ в часовете по математика. Първолаците пресмятат задачи със специални конструктори и с лекота стигат до решението на 5 плюс 2, например. По четене класът сяда на килимчето, докато едно от децата разказва зад къщичка с параван.
„На тях им е интересно как дете на тяхната възраст чете толкова артистично и те всичко разбират. Срещаме голяма подкрепа от родителите. Дори изразиха желание да дойдат на урок. Защото децата им споделят колко добре се чувстват”, обяснява още Николова и добавя, че преходът от детска градина към училище е минал изключително бързо. Визитите между българските и британските учители продължават.
В Англия липсва каквато и да е конкуренция между училищата, споделят пловдивските учители, посетили „Грийн Лейн”. Всеки преподавател имал право да влезе в часа на колега от съседно училище и заедно да разработват уроци. Учителят можел да определя и времетраенето на часа, разбира се максимум до 90 минути. В една класта стая обичайно работели двама учители – единият – с масата, а другият – с напреднали или изоставащи. Това налагало предварителна подробна подготовка на уроците. Тъй като нямали учебници, учителите се придържали към стандартите за съответния клас.
“Напрежението е за учителя, а не за ученика. Англичаните си щадят си децата, не ги натоварват със свръх сложен материал, но работят върху функционалната грамотност. Ако имат да оцветят картинка, например, то тя трябва да е в цвят, в какъвто е бил главният герой от тощу-що прочетената им приказка. Работят много по проекти. Искат да създадат общност между децата и да ги накарат да се грижат за по-малките. Затова и учениците отговарят за спортните празници, в които големите водят по-малките. Водени от идеята да приложим тази инициатива, създадохме виртуалната библиотека за споделяне на уроци и вече имаме отзиви от цялата страна”, добавя Николова.
