Утрешният ден на правната професия ще е такъв, какъвто го направите вие, обърна се към абсолвентите от Юридическия факултет главният прокурор Сотир Цацаров и връчи бронзов лъв и „История славянобългарска“ на отличника на випуска
„Утрешният ден на правната професия ще е такъв, какъвто го направите вие“. Това послание отправи днес към абсолвентите от Юридическия факултет на Пловдивския университет главният прокурор Сотир Цацаров. Той бе сред официалните гости на церемонията по дипломирането на Випуск 2017 в Спортната зала на вуза. „Вие сте героите на днешния ден. След много лекции, колоквиуми, изпити, получавате дипломите си за висше юридическо образование. Това е постижение за всеки от вас и е повод за обоснована гордост. Благодарност заслужават вашите родители и близки, които са били неизменно до вас, както и вашите преподаватели“, каза още обвинител номер едно, който връчи бронзов лъв и фототипно издание на „История славянобългарска“ на първенеца на випуска Кристиан Райчев. Отличникът, който произнесе слово от името на абсолвентите, завършва с успех „Отличен” 5.99.
17 от завършващите 200 студенти, редовно и задочно обучение, са отличници. Те получиха от декана на факултета проф. Венцислав Стоянов грамота, книги от издателство „Сиела“, както и едногодишен безплатен абонамент за правно-информационната система „Сиела“.
Какво е да завършиш право само с една петица разказа пред „Уча в Пловдив“ отличникът на випуска Кристиян Райчев:
-Какво ви костваше този отличен успех?
-Много труд. Понякога човек се нуждае и от малко късмет, защото няма как да знае всичко на всички изпити. Понякога е важно да ти се паднат „правилните“ въпроси. Каквото и да говорим, 95% е труд, останалите 5 са шанс. Родителите ми имаха възможност да ме издържат, затова не се налагаше да работя и не съм пропуснал нито една лекция и упражнение.
-По какво ви е петицата?
-По избираема дисциплина – „Римско публично право“. Не бих казал, че съм учил денонощно. Имам си изградена система за учене. Тъй като съм редовен на лекциите, прилежно си водя записки, което ми беше достатъчно за началната подготовка. След това по време на сесия е много по-лесно да попълниш знанията си. Съвсем не трябва да се учи наизуст Наказателният кодекс, но трябва да се знаят разпоредбите в законите. Всичко се променя динамично, така че ученето наизуст не е начинът да успееш в тази професия.
-От семейство на потомствени юристи ли сте?
-Не. Родителите ми са счетоводители, но аз категорично отказах да избера това поприще. Нали знаете – който не иска да се занимава с математика, записва право. Така че съм първият юрист в семейството. Аз съм от Лъки, където учих до 7. клас. След това завърших ЕГ „Пловдив“ и веднага ме приеха право. В момента работя като юрисконсултв адвокатско дружество.
-Каква юридическа професия искате да упражнявате?
-Подал съм си документите за адвокатския изпит за пролетната сесия на 2018 година. Не мисля цял живот да бъда адвокат. Искам да пробвам съдия, прокурор. Общата култура, която се придобива по време на следването, е изключително висока и се отварят много врати пред всички ни. Освен задължителната правна литература, която тряваше да изчета, за да се подготвя за изпитите, обичам да чета криминални трилъри. Любимият ми автор е Джеймс Ролинс и поредицата му „Сигма“.
-Какво право ви влече – наказателно, гражданско, административно?
-Гражданското. Кантората, в която в момента работя, се занимава и с международно частно право. Това право също много ме влече и смятам да дапиша докторантура по международно частно право, ако имам тази възможност. Тепърва предстои да се доказвам. И знам, че няма да получа нищо наготово, а ще трябва да успея с много труд.
-Съжалявате ли, че останахте в България?
-В никакъв случай не съжалявам. Радвам се, че съм тук. Още повече, че по време на следването срещнах момичето, с което скоро смятам да създам семейство. Сибила също завършва право. Надявам се все повече интелигентни и образовани млади хора да решават да остават тук, защото това е нашата родина и ако ние не помагаме за нейното добруване, няма кой да го направи вместо нас. За мен е чест, че познавам толкова стойностни хора, каквито са колегите, с които завършвам. Вярвам, че всеки от нас има качествата да промени статуквото.
