Има една мисъл, не знам чия е, но е много хубава: „Всичко започва и свършва някой ден, за да остави спомена за онова, което никога няма да се върне.”
Такъв единствен и неповторим момент за мен е и Последният час на класа. И за да стане този ден още по-незабравим, на всеки клас, който извеждам, правя изненада, макар и символична. Понеже това е вторият ми випуск, реших в деня на изпращането да им подаря по две кутийки във формата на книга, а почерпката да е торта, с имената на всички. Всяко парче е с различно име, но е едно цяло, както всеки един от класа. За това и във всяка една от кутийките има част от пъзел, който ако се подреди, също ще стане едно цяло. В същата кутийка има и част от трикольор и пъпка от маслодайна роза – символи на българското, и когато поемат по своя път, да не забравят Родината си и Родния край. Във втората кутийка има шоколадче, но дори и да се изяде шоколадчето, тя няма да остане празна. Там са събрани моите усмивки, които ще им напомнят за мен, и ще знаят, че винаги могат да разчитат на мен.
Да си учител, това не е само професия, то е призвание! Призвание, да предадеш знания и опит не само по предмета, които преподаваш, а и за дребните, но важни неща в живота. Призвание, което в определени моменти те лишава от възможността да усетиш и да бъдеш част от други неповторими мигове! Така аз пропуснах изпращането и последния училищен звънец и на двете си деца…, но знам, че те ме разбират, за което им Благодаря!
Веселина Карапеева, преподавател по информатика – Математическа гимназия
