Екипът на Регионалния център за подкрепа процеса на приобщаващо образование се запозна с позитивни подходи и техники за употреба на физическа намеса
При физическата намеса фокусът е върху формата, не разглеждаме ситуацията в дълбочина. След това изясняваме кой кого е провокирал, казва преподавателят от катедрата по социална педагогика и социално дело от Софийския университет гл.ас. д-р Цветослав Николов и дава следния пример: ако влезете в класната стая и видите, че дете е сложило найлонова торба върху главата на свой съученик и той се задушава, нямате време да търсите причини, а реагирате веднага. Специалистът, който има поредица изследвания върху актуалните проблеми и предизвикателства в полето на социалната педагогика и децата с поведенчески и емоционални затруднения, проведе обучение с екипа на Регионалния център за подкрепа процеса на приобщаващо образование в Пловдив. Наред с това, той е и инструктор по бойни изкуства (айкидо, джодо, иайдо).
Ресурсни учители, логопеди, психолози и терапевти дебатираха справянето с предизвикателното поведение в училище, позитивните подходи и употребата на физическа намеса, която не влиза в разрез с нормативната уредба. Според Закона за предучилищно и училищно образование педагогическите специалисти са длъжни да опазват живота и здравето на децата и учениците, а текстове в Механизма за противодействие на тормоза допускат използването на физическа намеса.
На въпрос как определяме дали физическата сила е разумна или не, той отговаря, че преценката е изцяло субективна спрямо степента на риска и формата на поведение и дава поредните примери: дете с проблемно поведение отваря прозореца и се готви да скочи или пък тръгва да пресича на червен светофар, въпреки преминаващите автомобили – това изисква светкавична физическа намеса.
Задържане, разтърваване, упражняване на контрол, ескортиране за отвеждане на друго място са част от възможните решения при кризисна ситуацияq без това да е болезнено за детето и да води до нараняване. Гл. ас. Николов уточнява, че физическата намеса е различна от физическото наказание и като доказателство демонстрира редица техники, които да помогнат на педагозите да се справят адекватно в нужния момент.
- По-лесно могат да те бутнат, ако си стегнат, отколкото ако си отпуснат. Движението да отскубнеш ръката си, когато някой те държи насила, да тръгва от пръстите, а не от рамото
- Отворени длани, отпуснати рамене, дистанция ръка и половина, леко странично и разсеян поглед, нефиксиран в очите. Когато детето е срещу нас и дава заявка за агресия
- Когато сме седнали, движението е по-ограничено, променя се центърът на тежестта, и можем да имаме безопасен контрол – с предмишницата контролираме лакътя, левият крак е прибран, десният е встрани и е опора
„Психопатологиите, както и някои личностни особености, част от които са генетично обусловени, имат подчертано отношение към агресивните прояви. С не по-малка значимост са и социалните фактори – влиянието на приятелския кръг, семейната среда, обществото и това, което се случва с нас и около нас. Агресията е функция на много фактори, които си взаимодействат и които могат да бъдат в различно съотношение при различните случаи. Част от мерките касаят и подготовката на учителите, така че те успешно да осъществяват превенция и да осигуряват подкрепа при проявите на насилие в училище“, казва гл. ас. Николов.
Обучението му с екипа на Центъра идва след това на доц. Александър Ранев, който говори за позитивните подходи в кризисна ситуация или когато детето е в състояние на афект, при които е възможно вербално въздействие
