Дори при направата на студентски пищови вече се използва изкуствен интелект
Български технологичен проект разработва нови модели за изследване на мозъка и мозъчни импланти. След като Илън Мъск показа първия имплантиран пациент, сега пред учените стои въпросът за взаимодействието между мозъка и вградения в него електрод. Това каза в Пловдив доц. Димитър Проданов, който е учен от Българската академия на науките и изследовател в белгийския институт IMEC. Той бе сред звездите в науката, които участваха в Деня на изкуствения интелект в пловдивския филиал на Техническия университет. Доц. Димитров опроверга с аргументи фалшивите новини, които витаят в интернет пространство, за инжектиране на чипове посредством ковид ваксините. Обяснението защо това не може да стане е много просто – чиповете са доста по-големи от наночастиците или вирусите, които са с размери от 10 до 100 нанометра; следователно чипиране няма как да се осъществи чрез инжектиране със спринцовка.
По време на форума стана ясно, че България вече има своите първи успешни стъпки в приложението на изкуствен интелект. Интелигентни къща, град, транспортна схема, енергия и екология са само част от сферите с нововъдения. Все по-актуално е използването на сензори под формата на гривни или части от дрехи, които мерят, например, съпротивленията на кожата, ЕКГ и други показатели, които помагат човек да следи състоянието си, а не за всяко нещо да ходи при личния си лекар, обясни още Проданов.
В скоро време Пловдив ще е първият сред пилотните градове у нас, който ще използва изкуствен интелект при работата на общинската администрация. Амбицията за това е на кмета на район „Северен“ Венцислава Любенова. Според нея не може в 21-и век хората да продължават да се редят с часове по опашки и да обикалят по институции само за едно заявление или подпис. Затова от районната администрация подкрепиха форума.
В момента се разработват патенти за създаването на интелигенти кошчета за боклук. Техните възможности ще бъдат тествани на територията именно на пловдивския район „Северен“. Start up компанията, която ги проектира, ще вгради в тях възможности за разпознаване на съставните части на всеки един отпадък. Изпробването на новата технология ще даде възможност да се проследи детайлно какъв би бил процентът на събираемостта на отпадъците и съответно ангажираността на хората към еко темата.
„Пловдив определено върви по посоката на голямата дигитализация“, подчерта Павлина Чортова, която има собствена ай ти компания и е член на Клъстър „Изкуствен интелект“.
От филиала на техническия университет отчитат все по-голям интерес сред студентите именно към специалностите, насочени към интелигентните системи. „Много им е интересно как изкуственият интелект може да им помогне в обучението“, коментира заместник-директорът на ТУ-Пловдив доц. Николай Каканаков. С усмивка студенти признаха, че изкуственият интелект намира приложение дори в подготовката на познатите пищови за изпити. Никой вече не си правел труда да пише и преписва, а използвал онлайн технологиите за бързо генериране на отговори и пр.
Обмен
Учени в областта на изкуствения интелект от Канада, Австрия,Румъния и България запознаха преподаватели и студенти от Техническия университет с прилагането на мозъчни електроди на животни и хора.
Д-р Себастиан Хеслер – директор на Центъра за мозъчни науки „NERF” в Льовен, Белгия, който е работил и в Центъра за мозъчни науки към университета в Харвард, обясни, че неговата лаборатория прави изследвания и съчетава невронаучни опити с невро-инженерство, за да разкрие основни принципи на функционирането на мозъка. В презентацията си той показа заснетите реакции на мозъка на лабораторна мишка следствие на външни дразнения. Доктор Хеслер наблегна и на резултатите от опитите с материали, от които се правят електроди, влагани в живата плът.
