Говорете с децата си, призова бащата на големия актьор
Деляна ЛУКОВА
Ние не познаваме децата си. Аз, който съм вече на толкова години, чак след като загубих сина си, започнах да го пероткривам. Осъзнах, че съм познавал една много малка част от него, въпреки че периодично сме се срещали. Започнах да го преоткривам чрез хора от неговата среда – актьори, режисьори, журналисти. И в мен се задълбочи убеждението, че поколенията се разделят не защото има катастрофални разминавания в мислене, манталитет, социална среда, а в това, че сме загубили усещането един към друг. Това сподели Иван Попйорданов на представянето на книгата си “Писма до сина ми Чочо”. Бащата на големия български актьор, който си отиде без време от този свят, разказа в пловдивската галерия “UPARK” какво го е провокирало за този виртуален разговор между баща и син.
“Днес много често се говори за разрива между поколенията. Моят приятел Георги Данаилов казва, че никога не е съществувала такава пропаст между родители и деца. В едно съм сигурен – не умеем да водим диалог. Пишейки книгата, подреждайки текстове и интервюта на Чочо, моите съждения, си дадох сметка, че не се познаваме. След като загубих единствения си син, започнах да живея с чувството за вина, че не съм успял да използвам времето, когато сме били заедно и да се усетим взаимно”, каза дългогодишният директор на киноцентър “Бояна” и бивш шеф на БНТ. За разлика от класическата представа за книжна премиера, този път срещата между автора и отбрания кръг публика се превърна в съкровен приятелски разговор за младото поколение артисти, които ни напуснаха в последните години – Чочо, Кольо Карамфилов, Андрей Баташов.
Без да идеализира сина си, Иван Попйорданов не скри, че Чочо е имал много остър характер и буквално изгарял, както в професионалния, така и в личния си живот. Актьорът страшно обичал всички, но забравял да обича себе си. Не търпял под никаква форма каквото и да било нравоучение или опит за налагане на правила.
“Той си имаше своите, а често живееше и извън възприетите правила. Аз съм по-друг човек, от друго поколение и с други разбирания и конфликтите, доколкото ги е имало, са защото обичам всичко да се става с мярка. При Чочо мярка нямаше в нищо- нито в емоциите, нито във влюбванията, нито в разделите, нито в работата”, не скри бащата.
Първата му книга “Кадър по кадър”, която излезе преди пет години, завършва с последна глава “Писмо до сина ми”. Опитал да провокира евентуален диалог между баща и син. Тогава си дал сметка, че това е второто му писмо до Чочо. Първото било, когато го изпратили войник. Тъй като на предишните две не получил писмен отговор от Чочо, решил да продължи виртуалния разговор Стори ми се, че сега мога да продължа чрез този почти виртуален разговор.
“Вече се излъчиха няколко издания на телевизионно предаване “България търси талант”. Мили хора, България не търси таланти. България систематично унищожава своите таланти”, констатира с тъга Иван Попйорданов.
