Да оставим знак – за нас и за онези, които ще вървят по нашия път след време. С тези думи учениците от СУ „Любен Каравелов“ се обърнаха към директора си Ивайло Димов и му връчиха капсула на времето с техни послания, която да бъде отворена след 100 години – на вековния юбилей на училището. Ритуалът по предаването се състоя снощи в многофункционалната зала, където бе отбелязан патронният празник и дадено начало на събитията по повод 90 години история, дух и творчество, носещи името на видния български възрожденец.
Капсулата ще пази спомена за нашето „сега“ и ще го пренесе към следващите поколения, казаха от сцената участниците в празничния спектакъл и запяха заедно с публиката в залата „Хубава си, моя горо“ – неофициалния химн на Копривщица, родното място на Каравелов.
С музика, театър и танц талантите на училището възкресиха историята и духа на своя патрон и на училището. Под звуците на кавала на мултимедийния екран се завъртяха архивни снимки от школския живот, а будителят, писател и революционер „оживя“ чрез 10-класника Борис Стоев: „Съдбата ми не познава граници. Пишех за любовта, за свободата, за майката и родината“, обърна се той към публиката, след което камерната вокална група изпълни „Черней, горо“.
Видеото на зрелостничката Нелина Орашъкова постави във фокуса възрожденска Копривщица, която пази паметта за един народ и личности, променили съдбата му. Филмът завърши със стая от родната къща на писателя, която се превърна във фон на сцена от повестта „Българи от старо време“. Докато момичетата шиеха и припяваха „Вечеряй, Радо“, в етюда се включиха дядо Либен и Хаджи Генчо, за да заключат: „Мъдростта на младите понякога е по-силна от опита на старите…щом младите имат любов и вяра, бъдещето ще е светло…така е в живота – и традиция, и промяна вървят ръка за ръка. Най-важно е честта и свободата да ги има – тогава и любовта, и семейството ще пребъдат“.
Как младите хора виждат Каравелов – отговор на този въпрос дадоха дигиталните рисунки, които се завъртяха на екрана в залата. Интерактивната изложба „Каравелов през моите очи“ представи творби на ученици от всички паралелки, които го изобразяват като човек на перото и книгата, вдъхновител, революционер.
„Съдбата на един човек може да бъде съдбата на цяло поколение. А съдбата на един дом – образ на цял народ“, поведоха публиката към следващата любопитна част от спектакъла водещите, завесата се дръпна и на сцената се появи чорбаджи Митке от пиесата „Кощана“ на Бора Станкович . В неговия образ се превъплати ученикът Иван Копарански, за да изпълни монолог, в който е вплетена песента за Йована. „Едни викат, че се е казвала не Йована, а Македония. Други викат, че името й било Европа. Трети на голям параход я видели, там пък се казвала Америка. Ама за мен си е Йована. Вечер, като седна край огъня, все на нея й говоря, ей така й думам“, каза от сцената Иван, а момичетата от камерната група запяха „Йовано, Йованке“.
На финала Каравелов отново оживя на сцената и в разговор с учениците им заръча да не мълчат пред неправдата, да не стоят безучастни, да четат, мечтаят, творят и да не забравят, че България има нужда от тях.
„И ако някога забравите кой съм бил, нека поне си спомните защо съм писал. За да ви има. И за да имате корени…и криле“, каза Каравелов.
