Целта е да подкрепяме силните направления на всеки университет, каза експертът с ресор висше образование при откриване на академичната година в Университета по хранителни технологии
30 водещи фирми стават част от Бизнес университетска асоциация
„Отдайте се на всеки миг през следващите четири години. Общувайте с преподавателите си, не идвайте в университета просто да заверите семестъра, а посещавайте редовно лекциите, станете част от една общност. Тук вероятно ще намерите най-добрите си приятели, а защо не и партньора в живота. Вашият успех зависи от вас“. С тази думи се обърна към първокурсниците и преподавателите от Университета по хранителни технологии зам.-министърът на образованието Петър Николов. Той бе в Пловдив, за да открие новата академична година, през която вузът ще чества своя 65-и юбилей.
Ректорът проф. Кольо Динков се похвали, че 70% от завършилите се реализират по специалността, по която са се дипломирали. Все още има недостиг на специалисти по топлотехника и машини и апарати, но към тези професии интересът е по-слаб. 30 водещи фирми в сферата на туризма, хранителната промишленост и машиностроенето стават част от Бизнес университетска асоциация, която се създава по идея на УХТ. Те ще участват в писането на учебните програми, ще ходят на обмяна на опит с преподаватели и ще съдействат за студентските практики. Сред компаниите в асоциацията са „Филикон“, „Белла“, „Роза импекс“, „Маджаров“, Млекокомбинат Хасково, най-голямата мелница в Ловеч и хлебозаводът в Добрич.
Университетът по хранителни технологии откри новата академична година с изцяло обновени учебни корпуси по проект „Изграждане на модерна образователна инфраструктура“ на Оперативна програма „Региони в растеж“ . Ректорът, заместник-министърът и областният управител Здравко Димитров прерязаха лентата на нова модерна зала, оборудвана с мултимедийна конферентна система.
Зам.-министърът отговори на журналистически въпроси по повод готвените промени в Закона за висшето образование.
– Промените ще включват изменения, свързани с акредитацията и управлението на висшите училища. Предвиждат ли се обществени обсъждания?
– Работихме цяло лято в министерството по един вариант на промените в закона, който е финализиран. Следва вторият етап – обсъждане на промените със Съвета на ректорите. Пловдив, в лицето на Университета по хранителни технологии, ще е домакин на предстоящото заседание на 12 октомври. Следва по-широк обществен дебат и едва тогава ще влезе за разглеждане в парламентарната комисия. Търсим широк консенсус – както в академичните среди, така и сред политическите партии. Ако си спомянете, промените в Закона за академичния състав бяха приети с пълно единодушие от НС. Надяваме се и в този случай да е така.
– Висшите училища бяха сравнени с феодални владения, където важат правила, често в противоречие с държавната политика.
– Нашата цел не е да нарушаваме автономията на висшите училища. Мога да го обясня – проблемът е, че ректорите виждат дърветата, но не виждат гората. Идеята е ректорът да има два ангажимента. Първият е към университета и отговорността, която е поел пред Академичния съвет. Той обаче ще сключва и договор с МОН, който да засяга онези елементи от управлението на университета, свързани с развитието на останалите висши училища. МОН в никакъв случай не иска да отнема академичната автономия. В момента по-агресивните университети са в състояние да задушат други. Имахме случаи, умишлено няма да бъда конкретен, когато в един и същи регион няколко висши училища пускат еднаква специалност. Това не е добра практика.
– Но нали МОН одобрява приема.
– Едно от нещата, които ще се променят в закона, е процесът на акредитация. В момента не могат да се отличат добрите от слабите университети и не може да се заложи на онези управления, които са силни. Нашата цел е да помагаме и да инвестираме във водещите направления на всеки университет. Важно е да си силен в това, което си, а не да се опитваш да разкриваш несвойствени специалности. Последният четвърт век университети, които не си позволиха разрастване в направления, които не са техни, нямат проблеми. Българските висши училища трябва да бъдат разпознаваеми и на международния образователен пазар.
