Темите ще се утвърждават от директора пет месеца преди началото на изпитната сесия

Държавният изпит за придобиване на трета степен на професионална квалификация в професионалното образование може да се провежда чрез защита на дипломен проект по желание от ученика. Това е регламентирано с промени в Наредба №1 за организацията и провеждането на изпитите за придобиване на професионална квалификация, обнародвана в „Държавен вестник“ на 3 декември.

През 2022 г. дванадесетокласниците, които са се обучавали по професии, задължително ще полагат държавен изпит за придобиване на втора или трета степен на професионална квалификация. Той заменя досегашния втори задължителен държавен зрелостен изпит.

В рамките на теоретичната част на изпита за трета степен ученикът устно ще представя разработения дипломен проект и ще отговоря на поставените от изпитната комисия въпроси. Изложението може да се съпътства от демонстрация на елементи от дипломния проект. Практическата част на изпита може да бъде демонстрация на определена практическа задача от дипломния проект.

Темите на проектите предварително ще се утвърждават от директора на училището най-късно пет месеца преди началото на изпитната сесия.

Индивидуалното задание по конкретна тема за всеки ученик ще се възлага от ръководител консултант, който е учител по професионална подготовка.

Сред задълженията на консултантите, разписани детайлно в Наредбата, е да предоставят информация за необходимата литература, материали, каталози, справочници, технически и други данни, да контролират изпълнението на проекта и да правят препоръки. Предвидени са до четири консултации с всеки ученик.

Цялостната подготовка за защита на проекта е като при студентите. Зрелостниците работят с ръководител консултант, който е преподавател по теоретична подготовка. Те имат до 4 консултации с ученика, за когото отговарят. Консултантите трябва и да предоставят на гимназистите информация за необходимата литература, материали, каталози, справочници, технически и други данни, да контролират изпълнението на проекта им и да правят препоръки. До 20 дни преди защита зрелостникът трябва да предаде проекта си на рецензент, определен отново от директора на училището. Той трябва да реши дали допуска ученика до защита, или не. Тези, които са получили слаб 2, имат няколко варианта. Да представят нова разработка на същата тема, да разработят дипломен проект по ново индивидуално задание или изцяло да се откажат от явяване на задължителен държавен изпит чрез защита на дипломен проект и да изберат някой от другите два варианта.

Ученикът предава дипломния си проект не по-късно от 20 дни преди първата от определените дати за изпита. Той се рецензира от един рецензент. Рецензенти могат да бъдат учители по професионална подготовка, представители на работодатели, на висши училища, а за учениците в обучение чрез работа (дуална система на обучение) – наставници от предприятието, в което ученикът провежда практическото обучение в реална работна среда.

Тези, които са допуснати до защита, имат устен изпит в две части. В рамките на теоретичната част зрелостник ще представи устно разработения дипломен проект и ще отговоря на поставените от изпитната комисия въпроси. Изложението може да се съпътства от демонстрация на елементи от дипломния проект. Комисията ще оценява зрелостникът в пет критерии и показатели, като най-голяма тежест носят отговорите на въпросите – до 30 точки. Ученикът трябва да демонстрира и уменията си презентиране, проследява се дали съдържанието и структурата на проекта му съответстват на изискванията, тежест има и начина, по който използва професионалната терминология и общата му езикова грамотност. Защитата на дипломния проект във втората част е изпълнение на практическо задание. В зависимост от избраната професия практическата задача може включва насоки и указания за изготвяне на изделие, макет или други материали, които може да се ползват при защитата на дипломните проекти в практическата част. По време на изпита зрелостниците трябва задължително да спазват правилата за здравословни и безопасни условия на труд и опазване на околната среда. Ако създаде опасна ситуация, застрашаваща собствения му живот или живота на други, изпитът се прекратява и на явилият се поставя оценка слаб 2 директно.

Освен защита на дипломен проект, зрелостникът може да избере писмена работа по изпитна тема (част по теория на професията) и индивидуално задание по практика (част по практика на професията) или писмен тест по изпитна тема.

И в двата случая ученикът трябва да се яви на писмена и теоретична част. За да бъде успешно положена всяка една от тях, гимназистът отново трябва да има поне 50 точки на всяка от тях. Когато обаче се явява на матура за втората степен професионална квалификация, то теоретичната част има по-малка тежест при оформянето на оценката. Тогава се вземат 40% от точките от частта по теория на професията и 60% частта по практика. След това получения сбор се умножава отново по 0, 06. По този начин при минимума от 50 точки в първата част ученикът събира 20 точки, а от втората 30 или общо отново 50, за да мине тройката. За да се бори за по-висока оценка, трябва да се стреми да изкара повече точки на практика. Например 60 точки на изпита по теория добавят само 24 точки към крайната оценка, докато 60 точки на частта по практика носят 36. Когато ученикът държи матура за трета степен на професионална квалификация оценката се сформира, както при дипломния проект. Вземат се 50% от точките от теоретичната част и 50% от практическа, като се умножават по 0,5. Окончателната оценка в брой точки се умножава по 0,06.

Двата варианта на изпита не се различават много един от друг. При първия на теоретичната част зрелостниците трябва да развият писмена работа по изпитна тема от националната изпитна програма по специалността, като имат на разположение 4 астрономически часа. На втория вариант теоретичната част е под формата на писмен тест. Практическата част пък отново е под формата на индивидуално задание по практика, утвърдено от 3 директора на училището с продължителност до три последователни дни и не повече от шест астрономически часа дневно.

Зрелостниците от професионалните паралелки трябва да изкарат поне 50 точки на втората си задължителна матура, за да получат тройката. Максимумът точки, който могат да съберат, е 200 точки. Половината идват от теоретичната част на изпита за професия, а другата половина – от практическата. Всяка от тях се приема за успешно положена при постигане на половината от максималните 100 точки. Следователно, за да не бъдат скъсани, зрелостниците трябва да са се справили и с двете части и да са събрали поне 50 точки на всяка от тях.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.