„Божият син е избрал страданието заради всички хора, а нашите герои са го направили заради народа си”, пише в съчинението си Мария Аврейска
Петокласничка от СУ “Пейо Яворов” спечели първо място за есе в конкурса “По пътя на свободата”, организиран от Община Пловдив, комитет “Васил Левски” и Общински читалищен съюз по повод 141 години от Освобождението. При конкуренция от 130 участници във възрастова група 5.-8. клас, Мария Аврейска зае челната позиция. Награждаването на победителите ще бъде на 15 март в НБ „.Иван Вазов“. Участниците в конкурса имаха възможност да проявят таланта си по шест патриотични теми, предлагайки есета, стихотворения, разкази, рисунки или мултимедийни презентации.
Ето и есето на Мария Аврейска:
ПО ПЪТЯ КЪМ СВОБОДАТА
Земя, като една човешка длан…
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!
( От „България” на Г. Джагаров )
Аз съм единадесетгодишно момиче, което е щастливо, че се е родило и живее в прекрасна страна, малка „като една човешка длан”, но разтвориш ли я, ще видиш
… как неизбродна, безкрайна е
тази шепа препълнена –
моята малка родина!
Няма как да не се възхищавам на вечнозелените и прохладни планини, където ходим с мама и татко на екскурзии, на бистрите ручеи, плодородните ниви, златните плажове и тихите морски заливи. Майката природа щедро ни е дарила и хубост, и изобилие, превърнала е родината ни в „земен рай ”.
В това райско кътче обаче не всичко винаги е било толкова спокойно и безоблачно. Безбройни са мъките и страданията, през които е преминал народът ни. Защото колкото красива, опияняваща и спираща дъха ни да е красотата на моето отечество, толкова труден, трънлив и страшен е бил пътят, който то е извървяло от момента, в който Аспарух го е избрал за своя земя, през страшното владичество на Василий II Българоубиец, до ужаса, кървищата и кланетата през петвековното османско владичество.
Чета и слушам разкази за нашето минало, които понякога ме плашат, а друг път ме карат да се гордея. Наскоро ходихме с класа до паметника на Левски, за да се поклоним пред подвига на този изключителен български апостол, захвърлил расото и до последно преследвал мечтата си за „чиста и свята република”. Пред очите ми се появява и образът на другия ни велик национален герой – Ботев, прощаващ се с майка си и тръгнал с дружината си по страшния, но славен път на борбата. Освен че са живели по едно и също време, двамата народни синове са си приличали и по друго – за тях съдбата на отечеството е била по-важна от това да са сред любимите си хора, да се радват на лично щастие. Левски е казал, че ако спечели, печели за цял народ, а ако загуби, губи само себе си. Ботев е изповядал, че му е достатъчно само
…да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода!
Има още стотици възрожденци и революционери, които без колебание са дали живота си, за да извоюват така жадуваната от целия ни изстрадал народ свобода – такава, каквато мога да я усетя сега. Трябва всички да помним, че тя е постигната с цената на свято жертвоприношение, да обичаме онези, които са я отвоювали, и да осъзнаваме наистина нейната скъпоценност. Извървеният път на свободата е толкова пропит с болка, че прилича на Христовия. Божият син е избрал страданието заради всички хора, а нашите герои са го направили заради народа си. За Исус християните са построили църкви, където се молим и благодарим. За българските синове такива църкви са собствените ни сърца. Мисля си, че именно това е знаел Ботев, когато е казал, че
тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира!
Ето защо пътят на собствената ни свобода е пълен с храмове. Не умира делото на героите, защото живее във всеки от нас и днес ние сме част от страна, в която растат и живеят прекрасни хора с различни дарби и интереси, талантливи поети, артисти и спортисти, които разнасят славата ни по света. Е, понякога забравяме, че душите ни са и храм за герои, проявяваме егоизъм, обичаме по-малко, отколкото трябва, и не ценим достатъчно това, което имаме. Затова ги има и празниците – те ни връщат към спомените, учат ни кои сме и откъде сме дошли, за да може всеки българин днес живее така, че жертвите, дадени за свободата ни, да не са напразни.
