Художник по призвание, сценограф по професия и директор по служба. Така обичайно представя себе си директорът на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства Емилия Арабаджиева, която откри самостоятелна изложба навръх 3 март в галерия “Възраждане”. Съвпадението с деня на националния празник не е случайно, защото мотото на експозицията е “Зелената душа на планината”. Авторката показа живописни платна с пейзажи от Сърнегор, любимото й място в Родопите – Хвойна, и Боженци, където миналата есен била поканена на пленер.
“Отскоро се върнах към пейзажа. След студентските години обичах да ходя по пленери, но след това задълго се откъснах. Театралните проекти и училището заемат почти цялото ми време. Успях обаче да откъсна малко и за рисуването, да дишам дълбоко и да поживея сред зеленото на планината. Бях понатрупала акварелни скици и реших да облека в по-сериозна форма”, обясни за “Уча в Пловдив” Емилия Арабаджиева. Щастлива е, че от година насам има фамилна къщичка в Сърнена Средна гора, така че се радва на невероятния шанс ателието й да се намира сред зеленина и тишина.
Познавачите на творчеството й ще забележат, че този път фигурата отсъства от композициите, в които основният цвят е тревисто зеленото.
“Може би става дума за ново влюбване – в гората, ниските хълмове, отворените пространства. Затова картините са меки, нежни, женски. Признавам си, когато имам чувства към нещо, независимо дали е персона или природа. Ново влюбване в гората, ниските хълмове, отворените пространства.
