Как се отразява продължителният престой върху ранното детско развитие дискутираха на кръгла маса в Регионалния център за подкрепа процеса на приобщаващо образование
Първата среща с екрана не бива да бъде по-рано от 18-я месец, а престоят пред него за децата от 18 до 24 месеца да е максимум 30 минути дневно. Според експертите времето, прекарано пред екрана, изгражда виртуална реалност, която е различна от заобикалящата среда и тази рязка граница може да обърка, разстрои и дори да ядоса детето.
Какво е отражението на продължителния престой пред телевизионния екран, таблета, монитора на компютъра или телефона дискутираха медици, психолози и директори на детски градини на кръгла маса на тема: „Внимание! Дете пред екрана“, организирана от Регионалния център за подкрепа процеса на приобщаващо образование, РУО-Пловдив и Центъра по детско развитие към Медицинския университет. Дебатът се фокусира върху нарушената комуникация между детето и обкръжаващата среда, които са сходни с разстройствата от аутистичния спектър.
Според специалистите деца между 2 и 5 години не трябва да бъдат оставяни повече от час дневно пред екрана, а препоръката за тези от 5 до 12 години е максимум два часа на ден. При по-големите експертите съветват родителите да контролират съдържанието, до което тийнейджърите имат достъп.
На въпрос игрите с телефон пречат ли на децата да общуват с другите, отговорът на психолозите от Ресурсния център е, че създадената грешна нагласа и очаквания към истинския свят и околните е спънка за адекватно общуване с реални хора. Те посочиха и други негативни последици – затруднено фокусиране, главоболие, умора, болки в очите. Наведеното положение по време на игра с телефон може да доведе до изкривяване на врата, нарушаване на правилната стойка и дори до изменение в позата на гръбначния стълб.
Доцентът по психология от Великотърновския университет Манол Манолов определи екрана като третия родител в семейството и даде пример с оправдания като: „Ако не му пусна да гледа, не иска да се храни“ или „Спира да плаче, когато му дам телефон“. Така майките решавали ежедневни битови проблеми при отглеждането на децата. Други даже намирали повод за гордост от факта, че детето проговаряло на английски след дългото „общуване“ с телефона, което тутакси го причислявало към гениалните. Някои пък недоумявали защо хлапето отлично се справя с телефона, а не може да говори.
Отговора даде проф. Иван Иванов – началник на Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Св. Георги“: „Житейският опит след раждането засяга развитието на мозъка и определя бъдещите способности за учене, психично здраве и поведение. Емоционалният комфорт и социалното обкръжение влияят значително на способността за обучение“. Проф. Иванов посочи и негативите ефекти на прекомерното екранно време: затлъстяване, поведенчески проблеми, нарушена социална интеракция с родители и връстници, изоставане в речевото развитие, проблеми с успеха в училище.
Данни на РЦПППО:
Центърът работи с 1716 деца и ученици със СОП от област Пловдив. При 8 на сто от децата с разстройства от аутистичния спектър има маркери за продължителен престой пред екрана в ранна възраст. При 3% от всички деца със СОП също е налице прекомерно застояване пред екран.