Езиковедът: Оптимист съм, българският ще се съхрани

След като през 21 век оцеляват диалектите, книжовният ни език има бъдеще, казва зам.-деканът на Филологическия факултет на ПУ доц. Красимира Чакърова

Развитието на езика има собствена логика. Що се отнася до българския, аз съм оптимист за неговото бъдеще, защото той притежва вътрешни механизми за съхранение. Така зам.-деканът на Филологическия факултет на ПУ и директор на Департамента по езиково обучение в УХТ доц. Красимира Чакърова коментира последното изследване на „Уолстрийт джърнъл”, че след сто години от съществуващите 6000 езика, 5000 ще изчезнат. Според американските учени по-малките групи са подложени на въздействието на големите общности и с времето ще приемат тяхната култура и език.

„Българският език винаги се е съхранявал във вековете. Пример в тази посока са диалектите. След като през 21 век имаме оцелели толкова малки езикови системи, това е пример за саморегулация. Важна е и ролята на всички нас – специалистите филолози, журналистите, както и обикновените граждани, за които родният език е не само средство за комуникация, а и духовно достояние”, коментира пред “Уча в Пловдив” доц. Чакърова.

Въпреки че напоследък все по-малко студенти избират българската филология, според нея не е правилно да твърдим, че интересът към родния език е окончателно изгубен. За повечето млади хора владеенето на повече езици е важна инвестиция, която би им осигурила по-добра реализация, и то не само в България. От друга страна, този факт доказва, че през каквито и катаклизми да преминава едно общество, то не бива да игнорира своите духовни опори като словото и книгите.

Що се отнася до чуждиците, езиковедът е на мнение, че трябва да обогатяваме словника си, но е тревожно, ако изместваме популярни български думи. Носителите на езика възприемали думите, които са полезни, и ги адаптирали, особено що се отнася до термини. Думи, свързани с компютърни операции, като пействам и копвам, вече са се настанили трайно в езика ни.

„Налагането на чуждици, не на заемки, се превръща в мода и голяма роля за това играят медиите и политиците. Езикът им формира, особено у младите хора, стил, мода, навик да се говори и пише по определен начин. Напоследък вместо думи като убиец, брат, лице, договор, марка, оркестър, представление срещаме все по-често английските им съответствия – килър, брадър, фейс, контракт, бранд, бенд, пърформънс. Съвременните масмедии се опитват да са атрактивни и интересни. В повечето случаи обикновените българи не говорят помежду си по начина, по който се говори и пише в медиите”, коментира още Красимира Чакърова.

Според нея икономическото развитие невинаги е определящо за оцеляването на езика. И дава пример с китайците, които масово общуват със света на английски. От друга страна обаче е налице и обратната тенденция – след като китайската икономика е на път да измести американската от лидерското място, интересът към китайския език също нараства, въпреки графичната несъвместимост и сложната фонетична система, които го правят труден за овладяване. Стабилната икономика на Турция също довела до завишен интерес към изучаването на турския език.

„Има риск да се правят прогнози, свързани с развитието на естествените езици. Въпреки че съм специалист по български език, смятам, че в близко бъдеще английският език едва ли ще отстъпи водещата си роля на предпочитан международен език по отношение на бизнеса, политиката, образованието и науката. За много хора той се оказва по-малко препятствие за овладяване.Едва ли ще намалее и интересът към руския”, прогнозира езиковедът.