Слабите ученици са по-успешни от отличниците, сочат данните от национално представително проучване на Центъра за приобщаващо образование, представено на национална конференция в Пловдив
Само 4% от училищата със 7-класници могат да се похвалят с високи оценки и благополучие на децата – емоционално, психологическо и социално. Това показват резултатите от национално представително проучване на Центъра за приобщаващо образование, представено на национална конференция в Пловдив вчера. Анкетирани са 3400 деца от 100 училища в цялата страна на база резултатите от националното външно оценяване през миналата година.
„Най-успешните училища се оказват онези, които са в равна степен фокусирани и върху оценките, и върху благополучието, като създават мрежа от извънкласни форми и условия за личностна изява и общностно развитие на децата”, коментира изпълнителният директор на Центъра Ива Бонева.
Анкетьорите правят Индекс на успешното училище, като мерят удовлетвореността от учители, среда, съученици, личностното благополучие и резултатите от НВО, и ги съпоставят. При максимална стойност на индекса 100 точки, едва 10% от училищата получават над 60. Там равнището на агресивни прояви и тормоз е ниско, децата имат усещане, че са значими, ходят на екскурзии, лагери и изнесени уроци, а учителите са подкрепящи. В училищата, в които фокусът е единствено върху образователните резултати, благополучието е на ниско равнище. Децата в т.нар. елитни школа споделят, че атмосферата е силно конкурентна, че учителите фаворизират едни за сметка на други и че има разлика между публичния имидж и този, видян отвътре.
38.4 на сто от седмокласниците са от много ниско до умерено ниво на благополучие и като основни причини за това посочват несправедливите преподаватели, тормоз от страна на съученици, липса на възможности за изява, разделение на класа (по успех, по етнос).
На дебата при откриване на конференцията, когато бяха представени данните от проучването, учителите изразиха мнение, че слабите ученици са по-успешни.
„Статистиката показва, че това са т.нар. средняци. За отличниците има много фактори, които им пречат да бъдат успешни – това, че са в конкуренция, че не умеят да губят и не са добре приети в социума. Затова тази година решихме акцентът на конференцията да са благополучието и социално-емоционалното учене. Всички международни изследвания показват, че това е ключът за успеха на децата – да се чувстват успешни и щастливи, да се реализират и създават добри връзки”, поясни Ива Бонева.
За втора поредна година Центърът за приобщаващо образование събра преподаватели да споделят добри практики и да обменят опит в работата си в детската градина, начален, прогимназиален и гимназиален етап. На еднодневния форум в пловдивския панаир бяха представени 40 успешни практики, които реално променят класната стая.
Сред любопитните идеи е въвеждането на емоциометър в класната стая. При влизане всеки ученик поставя листче на съответното настроение. В зависимост от това дали е тъжен, гневен или без никаква енергия за учене, това е знак към учителя какво да направи, за да настрои детето. Представени бяха много бинарни уроци. В доста училища гостуват представители на различни професии, което помага на децата да свържат знанията в училище с практиката и да разберат, че геометрията може да им помогне да бъдат добри дърводелци, например.
Учителите, които работят с деца билингви, споделиха, че в повечето случаи те са от бедни семейства и живеят в среда, която не им помага да учат – трябва да се грижат се за братя и сестри, да работят, затова всяка ултимативна мярка е лишена от смисъл. Педагозите споделиха, че децата тръгват в 1 клас с желание да учат и да бъдат отличници, но ако не им се получи до 4 клас, отпадат от системата. Затова на учителите в тези училища се налага да са изобретателни и да прилагат чудеса от храброст, за да реализират напредък.
Олимпия Миран от ДГ „Чучулига” и Милена Шишкова от ДГ „Осми март” разказаха за свои успешни практики в детската градина, а опита си в начален етап споделиха Калинка Русалова от ОУ „Васил Левски” и директорът на ОУ „Пенчо Славейков” Екатерина Делинова. За изграждане на ефективно взаимодействие с родителите говори Десислава Кръстева от СУ „Константин-Кирил Философ”, а Мария Петрова от ОУ „Райна Княгиня” представи шестте мислещи шапки като инструмент за изграждане на критично мислене. Дейности за активно учене в часовете по география и икономика за развиване на емоционални и социални компетентности презентира Ивелина Гачева от ОУ „Христо Смирненски” в Строево, а директорът на ОбУ „Христо Ботев” в Дълго поле – Стойна Делчева, представи проекта Escape school – учене чрез игра.
Искам да споделя, че специално в ОУ Васил Левски цари пълно безхаберие относно емоционалното и психологическо развитие на децата. Да, има и свестни учители, но като цяло е едно свърталище на интереси и болни амбиции без никаква ангажираност за развитието на децата. Не вярвайте толкова на захаросания вид на училището.
Коментарите са затворени.