Финландия, Норвегия, Дания и Швеция споделиха опит в контактите между висшето образование и частния сектор

Български университети ще бъдат финансирани още по-активно, за да си сътрудничат с бизнеса и да допринасят чрез своите научни изследвания за внедряване на иновации в икономиката. Сериозни средства за научни изследвания и иновации има както по Плана за възстановяване и устойчивост – за изследователските университети и за БАН за иновации в областта на зеления преход, така и по Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация, във Фонд „Научни изследвания“, националните научни програми, Националната карта за научна инфраструктура.

Това съобщи министърът на образованието и науката акад. Николай Денков по време на семинара „Сътрудничеството между университетите на бъдещето и частния сектор“, организиран от посолствата на Финландия, Норвегия, Дания и Швеция съвместно с Министерството на образованието и науката, Министерството на иновациите и растежа и Представителството на Европейската комисия в София.

Скандинавските държави са еталон за успешно и взаимноизгодно сътрудничество между висшите училища и бизнеса. Водещият финландски изследователски университет Аалто, например, е създаден през 2010 г. чрез сливане на три висши училища, при това със съвсем различни профили – технологии, икономика и изкуство. Сега университетът е пример не само за Европа, но и за целия свят за ефективно партньорство с частни компании. Той предоставя на бизнеса не само технологични решения, но и индустриален дизайн, за което допринасят специалистите по изкуствата, както и икономически и предприемачески идеи.

„Без да променим подхода в България, няма как да постигнем успеха, който постигат както скандинавските страни, така и другите развити държави. А промяната в подхода изискват да разберем, че промените започват от нас“, коментира акад. Денков. Той посочи, че за разлика от преди 10-15 години сега има финансиране за научни изследвания. Средствата за висше образование са увеличени с почти 13% през тази година, а за последните пет години ръстът е над 50%.

Проблемът вече не е толкова във финансирането на научните изследвания и иновациите, а как използваме тези средства, обясни министър Денков. Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че трябва да се промени подходът от една страна на бизнеса, който да търси сътрудничество с академичните среди по важни за него иновативни задачи, а от друга – на преподавателите и учените, които също трябва да бъдат активни в установяването на контакти.

„Нашата система е така направена, че няма как да сте преподавател в университет, ако не търсите начини за външно финансиране. Основната ви заплата идва от университетския бюджет, но ако искате да разширявате  научно-изследователската си дейност, е необходимо да проявите инициатива и да търсите компании на конкурентен принцип, които да ви финансират“, обясни Тепо Хейсканен, директор „Развитие и взаимодействие с бизнеса“ в университета Аалто.

Като основна пречка пред сътрудничеството между висшите училища и частния сектор той посочи, че „никоя от двете страни не разбира правилно ролята на другата“. „Ние, като университет, гледаме към науката, технологиите и изкуствата с перспектива – как ще изглеждат те след 10 или 20 години. Ако компаниите имат наистина сериозно намерение да подходят по същия начин, искаме да ги поканим да се присъединят към нас в това пътешествие. Те трябва да разберат, че грешки може и да има – да се вложат пари в иновативни изследвания, които може никога да не сработят. От друга страна някои неща, които разработваме, могат да преобърнат изцяло света и бизнесът има възможност да участва в тези процеси“, посочи Хейсканен.

„Виждам самоувереност в нашата система за висше образование. Това, разбра се, е хубаво – необходима е самоувереност, за да работят преподавателите. Но има и едно усещане за самодостатъчност. Което е изключително вредно от гледна точка на глобализацията на научната дейност, на тенденцията да се развиват все по-тесни отношения с бизнеса. Така че трябва да се разделим с това чувство за самодостатъчност и известна самоизолация, които ни пречат да се развиваме“, посочи акад. Николай Денков.

Той си пожела също известни промени и в подхода на бизнеса: „Най-вече да проявят разбиране – не може от днес за утре да отговорим на техните изисквания. Ще ни трябва известно време да се настроим и да установим това взаимно доверие. Стъпка по стъпка да стигнем до тази хармонизация между бизнеса и учените, така че те да могат да работят заедно. Това също изисква известно време. Трябва ни сериозна промяна в начина на мислене“, посочи акад. Денков.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.