Ако за учителската професия се иска себеотдаденост, тук трябва да работиш на 200%, казва учителят по български и история Невин Салиева
Деляна Лукова, Истанбул
Дунавско хоро, ръченица и коледна погача отбелязаха Рождество в Българското неделно училище „Св. Св. Кирил и Методий” в Истанбул. В навечерието на Коледа учениците от най-младото от учебните ни заведения зад граница се събраха задно, за да спазят традицията. И тъй като празникът не може да мине без наричания, учителите се бяха погрижили и за питка с късмети. На тържеството край светещата коледна елха дойдоха Снежната фея и принцът, Дядо Коледа, а децата нямаха търпение да представят старателно готвения репертоар от коледни песни и четиристишия, облечени в празнични костюми. Както повелява българската традиция, имаше и сурвакари, които пожелаха: „Златен клас на нива, зелен грозд на лоза, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна! Колкото цвете из полето, толкоз радост на сърцето! Живо, здраво до година, до година, до амина!” Сурвачките, украсени с пуканки, вълна и сушени плодове, пристигнали като подарък от малчуганите от столичната детска градина „Слънчеви лъчи”.
Сред първите сурвакани бяха генералният консул на България в Истанбул Ангел Ангелов и първият секретар в посолството ни Николай Димитров, гости на празника.
Създадено точно преди три години по инициатива на генералното ни консулство в Истанбул за нуждите на децата от българската общност, училището носи името на първото българско школо в Цариград, открито през 1857 година. Основната цел е да организира качествено обучение по български език и литература за деца и възрастни и да съхранява националното самосъзнание и българската културна идентичност на сънародниците ни в Истанбул.
Училище „Св.Св. Кирил и Методий” се намира в Българския екзархийски дом. За българите в Османската империя той е най-представителната сграда, средоточие и материален символ на тяхната духовна столица. През 1907 година по инициатива на екзарх Йосиф за нуждите на екзархийската институция е закупена нова сграда в квартала „Шишли” с красив архитектурен облик и подходящо вътрешно оформление. Екзархийският дом днес е паметник на архитектурата и културата, който отразява историческата функция, която е изпълнявал през десетилетията. На приземния етаж и тогава, и сега се намират работни помещения. На първия етаж е кабинетът на екзарх Йосиф, като всички мебели са запазени, включително и писалището, на което той е подписвал важни църковни документи. Тук се съхранява прословутата екзархийска каса с четири ключалки, която е можела да бъде отворена само от четирима настоятели едновременно. По инициатива на българското консулство в Истанбул и православния екзархийски вакъф тук се организират изложби и други културни прояви.
Невин Салиева показва част от проектите на децата.
„Когато се съберем за учебни часове в неделя, все едно се озоваваме в България. Ако учителската професия изисква себеотдаденост, тук трябва да работиш на 200%, за да запалиш децата”, казва преподавателят по български език и история Невин Салиева и припомня поговорката, че за да накараш някого да построи кораб, не е достатъчно само да му осигуриш материали, а трябва да го накараш да обича морето.
Невин е от Търговище и има 15-годишен учителски стаж зад гърба си. Мести се преди 7 години в Истанбул, където започва работа съпругът й. Наред с работата си като преводач, тя се заема да преподава и в училището. Редом с нея работят Наталия Хатипоглу и Невин Даудова, която влиза и в ролята на директор.
Всяка неделя в училището идват малко над 30 деца на изселници, на работещи в българското консулство и на родители от българската общност. Има подготвителна група, начален, прогимназиален и гимназиален етап, като с всички се работи поотделно. Някои от тях никога не са посещавали България, други пък не пропускали да прекарат лятната си ваканция в страната, в която са родени, изпитвали носталгия към близки и приятели.
На въпрос кое мотивира децата да ходят в почивния си ден пак на училище, вместо да разпуснат и да се забавляват, Невин Салиева казва, че всички, без изключение, били много ентусиазирани и идвали с огромно желание. Приемали неделните занимания по-скоро като разтоварване, защото можели да споделят спомени, да говорят на български, да четат популярни автори и да наблюдават видео уроци. Класната стая е оборудвана не само с нужната техника, но с исторически и географски карти, портрети на изявени личности.
„Учим история и география на България под формата на мултимедийни презентации, които им подготвям. Четем и обсъждаме Петко Р. Славейков, Димчо Дебелянов, Вапцаров. Не мога да ви опиша с какъв трепет и желание подготвяме Деня на народните будители. Децата правят проекти за избрани от тях възрожденци, по-големите изнасят рецитали на по-малките”, пояснява Невин Салиева. Децата участвали дори в организирани у нас конкурси и печелили награди. Сега се пробват и в надпреварата на „Аз буки” – „Моето училище е най-хубавото”.
