Шефът на катедрата по електротехника в Техническия университет доц. Никола Георгиев десета година сам списва хумористичен вестник
„За предстоящата 2015 година може да се обобщи, че мнозина ще искат да се отърват от несгодите, но едва ли ще им се отдаде, а малцина ще си запазят благинките и за тяхно добро животът им няма да им се промени. Най-вероятно ще има много разводи, тъй като доста хора ще се решат да се отърват от нетърпимите си половинки, може би най-вече по полови и парични причини. В по-глобален план най-вероятно няма да се разделим с „госпожа Икономическата Криза“, която вече четвърта година ни е хванала яко за гърлото… През тази „Година на дървената коза“ има и избори надлъж и на шир, като вероятно мнозина от властимеющите ще се разделят с постовете си”.
Такава прогноза дава за настъпилата нова година електронният вестник „Хуморан”, начело на който не стои някой прочут сатирик, липсва и мастита редколегия, а единствен негов автор (без да броим хороскопа и съновника) е доцент от Техническия университет. При това по електротехника. Доц. Никола Георгиев е ръководител на катедрат в пловдивския филиал на висшето училище и вече десета година списва забавното четиво, което днес излиза само в електронен вариант. Преподавателят с невероятно чувство за хумор има издадени няколко романа и книга със стихове, прави дървопластики, рисува и пише сценарии. Това съвсем не му пречи да е подготвил за печат и учебник по теоретична електротехника, какъвто не е издаван от 23 години.
„Бая срещу падане от власт. Умерени цени и 200% успех. Магийчо Екстрасенсов от Баеново”, „Правя татуировки с партийни инициали. Бодльо Иглев от Дупница”, „Съставям фантастични политпрограми на килограм. Шмекер Шарлатанов от Долно Лъжене” са малка част от находчивите обяви, които намират място в изданието за хумор, сатира и забава.
„Черпя идеи от всичко край мен. Докато пътувам с влак, чувам много интересни истории. По време на лекции – също. В разговори между колеги нерядко ми идват невероятно хрумки. Една групичка всяка сутрин се събираме на кафе и си разказваме весели истории и вицове. Материал да искаш”, признава доцентът, на чиято неизчерпаема енергия се удивляват не само колегите му, но и студентите. Едва ли е чудно, че е любимец на младежите. Налагало му се понякога да вика на помощ чувството си за хумор по време на лекции, тъй като води много трудни дисциплини и се налага да разведрява от време на време аудиторията. Когато се случвало да чете два-три часа лекции и да чертае формули и схеми, студентите се уморявали, затова, на когото звънне джиесемът, трябвало да каже виц, свързан с електротехниката. Доц. Георгиев не бил изключение от правилото.
„Бабин преглед на печата”, „Стани милионер”, „Съновник”, обяви-забави и зодиакална диета са част от остроумните рубрики на „Хуморан”. Доцентът разчита на помощта на сина си, който е компютърен специалист, и му помага да продължава да се занимава с хобито си. От 10 години поддържат хуморанските коментари, политическите фейлетони и поговорки. Феновете на електронния вестник също пращали любопитки и карикатури.
Въпреки че професионалната му кариера се развива в областта на електротехниката, доцентът написал първото си стихотворение още 15-годишен. Под формата на състезание с бъдещия си кум решили да се надпреварват кой ще го съчини по-бързо. Когато станал на 43, случайно или не, прописал отново и оттогава не може да спре. Защото животът непрекъснато го „замерял” с теми и сюжети за фейлетони и разкази. Автор е и на десетки стихотворения, в които също не изневерява на чувството си за хумор. Изобретателността на доц. Георгиев стига до там, че съчинява реплика на Шекспировата трагедия „Ромео и Жулиета”, но в ромски вариант. Една сутрин, само за няколко часа, докато си изпие кафето, написал мини поемата „Роман и Жариета“. Пред ромския Ромео няма много варианти да спечели Жулиета – трябват пари, за да я купи. Предлага й да я открадне и да избягат, но тя не иска да живее в мизерия. Готов е да отиде да проси, за да събере пари да й купи ръката, като даже предлага:
Да си резна някой пръст, да съм малко по-чевръст и на воля да крада. Само ти кажи ми „да“.
„Докато чакаме поредния Крали Марко да намали престъпността и корупцията или да смъкне цените и да вдигне стандарта ни се превръщаме в едни Маркототевци. После, като си пийнем, почваме да виним: международното положение, сушата и наводненията, сиреч майката природа, а защо не и китайците, румънците или марсианците за вечните си несгоди? Какво трябва да се направи, за да не се вайкаме и да се отлепим най-сетне от дъното? Много просто – просто трябва все повече да стават Крали Марковците и все по-малко Маркототевците, сиреч да се вземем в ръце и да не чакаме все някой друг да ни оправи”, обръща се към читателите си в първия брой от новата година издателят на „Хуморан”.
