Докторант от Медицински университет – Пловдив спечели награда „Питагор“ за млад учен в областта на науките за живота и медицината. Асистент маг.-фармацевт Велислава Тодорова получи плакет, грамота и премия от 8000 лв. Тя е докторант по докторска програма “Фармацевтична химия” и специализант по “Анализ на лекарствените продукти” към катедра “Фармакогнозия и фармацевтична химия”. Научните изследвания и дисертационният й труд са свързани с методи за охарактеризиране и установяване на потенциална биологична активност на адаптогени от растителен произход. Основен приоритет в работата на асистент Тодорова са високоефективна тънкослойна хроматография, газова хроматография, високоефективна течна хроматография, масспектрометрия, инфрачервена спектроскопия, UV-VIS спектрофотометрия и др.

Официалната церемония на най-високите отличия на МОН за наука бе открита от министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков. Тя се провежда за 16-а поредна година, а в тазгодишния конкурс кандидатстваха 45 учени.

Голямата награда „Питагор“ на Министерството на образованието и науката за цялостен научен принос бе връчена на геолога и геохимик чл.-кор. проф. дгн Станислав Василев от Института по минералогия и кристалография – БАН. Той получи грамота и парична награда в размер на 12 000 лв. Станислав Василев има принос в областта на минералогията, геохимията и устойчивото иновативно оползотворяване на твърдите горива и техни отпадъчни продукти от термохимичната им преработка – световен проблем при добива на въглища, включително и в България. Проф. Василев е един от българите сред първия 1% на учените в света според рейтинг на Станфордския университет. Бил е ръководител на задачи от проекти с Европейската комисия, НАТО, Национални научни програми, Фонд научни изследвания, и др. Има и пост-докторски и експертни позиции в Япония, Белгия, Испания, Европейска комисия, Турция и Китай. Той е публикувал 120 статии в едни от най-престижните международни издания, като 36 от тях попадат в топ 10% (според Scopus) за съответната научна област. Н-индекса му е 39.

Министър Цоков връчи статуетката на доц. д-р Владимир Божилов, учен от катедра „Астрономия“ и зам.-декан на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и активен комуникатор. Основните интереси на доц. Божилов са към изучаването на активните галактични ядра, екзопланетите и търсенето на живот извън Земята. Д-р Божилов е носител на второ място в конкурса за комуникация на науката „Лаборатория за слава FameLab“ 2010 и първа награда в международното му издание „Hall of FameLab“ 2014. Чест гост е в радио и телевизионни предавания и на различни събития за комуникация на науката,  където разказва на достъпен език за най-новите открития от областта на Космоса. Лектор и научен експерт в Детски научен център „Музейко“. Бил е научен редактор, а след това и главен редактор на сп. ВВС ЗНАНИЕ. Последната му научно-популярна книга е „Непознатата Вселена: В търсене на отговори на най-големите космически загадки”.

За утвърден учен в областта на природните и инженерните науки бяха присъдени две награди – на проф. Петко Петков от Факултет по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и проф. Евгени Семков от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория „Рожен“, БАН. Двамата получиха плакети и грамоти, както и по 4000 лева. Приносите на проф. Петков са основно в областта на квантовохимично моделиране на структурата и свойствата на различни по природа порести материали. Получените резултати, публикувани в едни от най-престижните международни издания, дават възможност за развитие и  прилагане на нови хибридни материали в областта на съвременните технологии. Основните приноси на проф. Семков са в изследването на процесите на звездообразуване и формирането на планетните системи. Получените резултати, публикувани в едни от най-престижните международни издания, проследяват еволюцията на младите звездни обекти. С използване на телескопите в „Рожен“ са изследвани свойствата на черните дупки, намиращи се в центъра на високоенергийните квазизвездни източници. За последните 5 години проф. Евгени Семков има 48 научни публикации и 773 цитирания в научни списания.

Сред номинираните млади учени с много добри показатели в тази област журито реши с мнозинство отличи гл. ас. д-р Николета Кирчева от Института по оптически материали и технологии – БАН, която получи плакет, грамота и парична награда в размер на 8 000 лв. През 2023 година тя печели две от най-престижните награди за наука в България: Награда „За Жените в Науката“ 2023 на UNESCO и L’Oreal и Награда за изявен млад учен „Проф. Марин Дринов“ на БАН през 2023 г. в направление „Биомедицина и качество на живот“. Изследванията й се фокусират върху изясняването на ролята на различни метали в биологични и биомиметични системи с помощта на компютърното моделиране. В рамките на три години е публикувала 15 статии в списания с импакт факор, главно от квартил 1, и има 86 външни цитата.

Награда за утвърден учен в областта на науките за живота и медицината бе заслужена от проф. д-р Милен Георгиев от Института по микробиология – БАН и доц. Ангел Йорданов от Медицинския университет в Плевен. Те си тръгнаха с плакети, грамоти и с по 4000 лева. Основен фокус на ръководения от проф. Георгиев колектив е търсенето на фармацевтично значими вещества с анти-обезогенен потенциал, както и такива, които повлияват благоприятно качеството и продължителността на живота. От фундаментален интереси е молекулярното изследване на връзката между ключови сигнални пътища при затлъстяване и дълголетие в различни биологични системи с прилагането на съвременни омикс подходи (вкл. транскриптомика и метаболомика). За последните пет години резултатите на проф. Георгиев са обединени в 72 научни публикации с общ импакт фактор 668, една книга и една глава от книги.  Проф. Милен Георгиев е носител на три награди „Питагор“ в различни категории. За последните 4 години е сред първите 2% в световната класация за цитиране на всички учени и научни дисциплини. Председател е Българското фитохимично дружество и e сред създателите на Центърa за върхови постижения по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив.

Доц. Йорданов развива оригинална програма за транслиращи проучвания в областта на онкогинекологията със специален фокус върху карцинома на маточната шийка, който е значим медицински проблем в световен мащаб. Той е ръководител на екипа, въвеждащ електронната брахитерапия при гинекологични неоплазии, с което се обогатява мултимодалното им лечение с вероятност за подобрение на дългосрочните клинични резултати. Постиженията на учения се доказват от големия брой публикации за последните 5 години – над 100 в международни списания, които са събрали няколко стотин цитирания въпреки краткия период.

Проф. д.п.н. Милен Замфиров от Софийския университет  „Св. Кл. Охридски“ получи приза за утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки. Връчени му бяха също плакет, грамота и парична награда в размер на 8 000 лв. Неговите публикации и резултати през последните години допринасят за апробирането и внедряването на първия образователен модел за правилно и точно идентифициране на ученици със специални образователни потребности, хронични заболявания, ученици в риск и талантливи ученици в българското училище, което превръща представения модел като всеобхватно решение в полето на приобщаващо образование в България. Всички негови разработки се прилагат както в академичната сфера, така и в образователната практика.

В тази област награда за млад учен спечели гл. ас. д-р Петър Топуров от Институт за държавата и правото – БАН. Д-р Топуров също получи плакет, грамота и 8 000 лв. Той изследва проблемите в правната уредба на защитата от домашното насилие. Тя е намерила израз в подготовката на студия, свързана със съответствието на българското законодателство с международните стандарти за защита на пострадалите от домашно насилие, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека. Изследванията на д-р Топуров са послужили като основа за отправяне на сигнали до Върховния касационен съд с оглед преодоляването на противоречива съдебна практика по тълкуването на закона.

Наградите на МОН бяха присъдени от жури от авторитетни учени, които разгледаха постъпилите документи за номинираните, както и данните за наукометричните показатели, отразени в международните бази данни Web of Science и InCites (Кларивейт Аналитикс), а също и цялостната оценка на научния принос на кандидатите. В зависимост от категорията номинираните предоставят обща справка за научните си резултати с акцент върху последните 5 години за категория за утвърден учен и последните 3 години за категория за млад учен. За голяма награда „Питагор“ за цялостен научен принос справката за научните постижения е с акцент върху резултатите през последните 10 години.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.