Докторант от Медицински университет – Пловдив спечели награда „Питагор“ за млад учен в областта на науките за живота и медицината. Асистент маг.-фармацевт Велислава Тодорова получи плакет, грамота и премия от 8000 лв. Тя е докторант по докторска програма “Фармацевтична химия” и специализант по “Анализ на лекарствените продукти” към катедра “Фармакогнозия и фармацевтична химия”. Научните изследвания и дисертационният й труд са свързани с методи за охарактеризиране и установяване на потенциална биологична активност на адаптогени от растителен произход. Основен приоритет в работата на асистент Тодорова са високоефективна тънкослойна хроматография, газова хроматография, високоефективна течна хроматография, масспектрометрия, инфрачервена спектроскопия, UV-VIS спектрофотометрия и др.

Официалната церемония на най-високите отличия на МОН за наука бе открита от министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков. Тя се провежда за 16-а поредна година, а в тазгодишния конкурс кандидатстваха 45 учени.

Голямата награда „Питагор“ на Министерството на образованието и науката за цялостен научен принос бе връчена на геолога и геохимик чл.-кор. проф. дгн Станислав Василев от Института по минералогия и кристалография – БАН. Той получи грамота и парична награда в размер на 12 000 лв. Станислав Василев има принос в областта на минералогията, геохимията и устойчивото иновативно оползотворяване на твърдите горива и техни отпадъчни продукти от термохимичната им преработка – световен проблем при добива на въглища, включително и в България. Проф. Василев е един от българите сред първия 1% на учените в света според рейтинг на Станфордския университет. Бил е ръководител на задачи от проекти с Европейската комисия, НАТО, Национални научни програми, Фонд научни изследвания, и др. Има и пост-докторски и експертни позиции в Япония, Белгия, Испания, Европейска комисия, Турция и Китай. Той е публикувал 120 статии в едни от най-престижните международни издания, като 36 от тях попадат в топ 10% (според Scopus) за съответната научна област. Н-индекса му е 39.

Министър Цоков връчи статуетката на доц. д-р Владимир Божилов, учен от катедра „Астрономия“ и зам.-декан на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и активен комуникатор. Основните интереси на доц. Божилов са към изучаването на активните галактични ядра, екзопланетите и търсенето на живот извън Земята. Д-р Божилов е носител на второ място в конкурса за комуникация на науката „Лаборатория за слава FameLab“ 2010 и първа награда в международното му издание „Hall of FameLab“ 2014. Чест гост е в радио и телевизионни предавания и на различни събития за комуникация на науката,  където разказва на достъпен език за най-новите открития от областта на Космоса. Лектор и научен експерт в Детски научен център „Музейко“. Бил е научен редактор, а след това и главен редактор на сп. ВВС ЗНАНИЕ. Последната му научно-популярна книга е „Непознатата Вселена: В търсене на отговори на най-големите космически загадки”.

За утвърден учен в областта на природните и инженерните науки бяха присъдени две награди – на проф. Петко Петков от Факултет по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и проф. Евгени Семков от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория „Рожен“, БАН. Двамата получиха плакети и грамоти, както и по 4000 лева. Приносите на проф. Петков са основно в областта на квантовохимично моделиране на структурата и свойствата на различни по природа порести материали. Получените резултати, публикувани в едни от най-престижните международни издания, дават възможност за развитие и  прилагане на нови хибридни материали в областта на съвременните технологии. Основните приноси на проф. Семков са в изследването на процесите на звездообразуване и формирането на планетните системи. Получените резултати, публикувани в едни от най-престижните международни издания, проследяват еволюцията на младите звездни обекти. С използване на телескопите в „Рожен“ са изследвани свойствата на черните дупки, намиращи се в центъра на високоенергийните квазизвездни източници. За последните 5 години проф. Евгени Семков има 48 научни публикации и 773 цитирания в научни списания.

Сред номинираните млади учени с много добри показатели в тази област журито реши с мнозинство отличи гл. ас. д-р Николета Кирчева от Института по оптически материали и технологии – БАН, която получи плакет, грамота и парична награда в размер на 8 000 лв. През 2023 година тя печели две от най-престижните награди за наука в България: Награда „За Жените в Науката“ 2023 на UNESCO и L’Oreal и Награда за изявен млад учен „Проф. Марин Дринов“ на БАН през 2023 г. в направление „Биомедицина и качество на живот“. Изследванията й се фокусират върху изясняването на ролята на различни метали в биологични и биомиметични системи с помощта на компютърното моделиране. В рамките на три години е публикувала 15 статии в списания с импакт факор, главно от квартил 1, и има 86 външни цитата.

Награда за утвърден учен в областта на науките за живота и медицината бе заслужена от проф. д-р Милен Георгиев от Института по микробиология – БАН и доц. Ангел Йорданов от Медицинския университет в Плевен. Те си тръгнаха с плакети, грамоти и с по 4000 лева. Основен фокус на ръководения от проф. Георгиев колектив е търсенето на фармацевтично значими вещества с анти-обезогенен потенциал, както и такива, които повлияват благоприятно качеството и продължителността на живота. От фундаментален интереси е молекулярното изследване на връзката между ключови сигнални пътища при затлъстяване и дълголетие в различни биологични системи с прилагането на съвременни омикс подходи (вкл. транскриптомика и метаболомика). За последните пет години резултатите на проф. Георгиев са обединени в 72 научни публикации с общ импакт фактор 668, една книга и една глава от книги.  Проф. Милен Георгиев е носител на три награди „Питагор“ в различни категории. За последните 4 години е сред първите 2% в световната класация за цитиране на всички учени и научни дисциплини. Председател е Българското фитохимично дружество и e сред създателите на Центърa за върхови постижения по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив.

Доц. Йорданов развива оригинална програма за транслиращи проучвания в областта на онкогинекологията със специален фокус върху карцинома на маточната шийка, който е значим медицински проблем в световен мащаб. Той е ръководител на екипа, въвеждащ електронната брахитерапия при гинекологични неоплазии, с което се обогатява мултимодалното им лечение с вероятност за подобрение на дългосрочните клинични резултати. Постиженията на учения се доказват от големия брой публикации за последните 5 години – над 100 в международни списания, които са събрали няколко стотин цитирания въпреки краткия период.

Проф. д.п.н. Милен Замфиров от Софийския университет  „Св. Кл. Охридски“ получи приза за утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки. Връчени му бяха също плакет, грамота и парична награда в размер на 8 000 лв. Неговите публикации и резултати през последните години допринасят за апробирането и внедряването на първия образователен модел за правилно и точно идентифициране на ученици със специални образователни потребности, хронични заболявания, ученици в риск и талантливи ученици в българското училище, което превръща представения модел като всеобхватно решение в полето на приобщаващо образование в България. Всички негови разработки се прилагат както в академичната сфера, така и в образователната практика.

В тази област награда за млад учен спечели гл. ас. д-р Петър Топуров от Институт за държавата и правото – БАН. Д-р Топуров също получи плакет, грамота и 8 000 лв. Той изследва проблемите в правната уредба на защитата от домашното насилие. Тя е намерила израз в подготовката на студия, свързана със съответствието на българското законодателство с международните стандарти за защита на пострадалите от домашно насилие, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека. Изследванията на д-р Топуров са послужили като основа за отправяне на сигнали до Върховния касационен съд с оглед преодоляването на противоречива съдебна практика по тълкуването на закона.

Наградите на МОН бяха присъдени от жури от авторитетни учени, които разгледаха постъпилите документи за номинираните, както и данните за наукометричните показатели, отразени в международните бази данни Web of Science и InCites (Кларивейт Аналитикс), а също и цялостната оценка на научния принос на кандидатите. В зависимост от категорията номинираните предоставят обща справка за научните си резултати с акцент върху последните 5 години за категория за утвърден учен и последните 3 години за категория за млад учен. За голяма награда „Питагор“ за цялостен научен принос справката за научните постижения е с акцент върху резултатите през последните 10 години.