Чавдар Здравчев, който ръководи първомайското СУ „Проф. Асен Златаров“, се включи в дебата за насърчаване на екологичното обучение като координатор на фондация „Световен образователен форум България“
Насърчаване на екологичното обучение в училищата и развиване на „зелени“ компетенции на учителите и училищните ръководители дебатираха експерти от Европейската федерация на работодателите в образованието в Кинсейл, Ирландия. Страната ни бе представена от фондация „Световен образователен форум България“ в лицето на нейния координатор Чавдар Здравчев, който е и директор на СУ „Проф. Асен Златаров“ в Първомай. Срещата постави началото на проекта “Европейските социални партньори в образованието, насърчаващи екологична устойчивост в училищното учене, преподаване и управление.
Разговор на Деляна Лукова
– Г-н Здравчев, какви са предизвикателствата, пред които е изправена образователната общност в Европа, предвид реализиране на екологично ориентирано обучение, какво споделиха колегите ви?
– Целта е учениците да развият критично мислене, инициативност, да опазват природата и разбират как ежедневните действия и решения оказват влияние върху околната среда и климата в световен мащаб. Отправна точка за насърчаване на екологичното поведение е повишаването на осведомеността на учениците и педагогическите специалисти по въпросите за опазването на околната среда. Идеята на Федерацията е да бъде оказана подкрепа на образователните власти, училищните лидери и педагогическите специалисти в предприемането на стъпки за създаване на устойчиви училищни екосистеми. Проектът е в съответствие с препоръката на Европейската комисия да се подпомогнат всички образователни институции и неправителствени организации при предоставянето на знания и формирането на умения в областта на устойчивостта, изменението на климата и околната среда.
– Как работи образователната общност в различните европейски държави, какви добри практики и идеи бяха споделени?
– Разгледана беше ползата от организиране на посещения на разменни начала за установяване на партньорства, взаимно вдъхновяване и обмяна на опит и информация. Това би било полезно както за учениците, така и за учителите. Колегите поставиха фокус върху холистичното образование и обучение, съобразено с нуждите на децата и използване на техните творчески заложби. Споделени бяха идеи за развиване на умения за общуване, сътрудничество, критично и творческо мислене, работа в екип, презентиране, функционална грамотност, изразяване и аргументиране на мнение, лидерство и други умения, включително и “зелени”, всички от реалния живот. По време на дебатите беше поставен акцент върху необходимостта от преосмисляне и трансформиране на образованието – така, че то да подготвя учениците за бъдещето с умения, нужни за днес и утре. Вниманието беше насочено към изграждането на екологична осведоменост на учениците, екологична устойчивост в управлението и архитектурата на училищата, както и за продължаващо професионално развитие на педагогическите специалисти. Запознахме се с работещи цялостни училищни подходи, модели и инициативи: как да се въвеждат по подходящ начин тези теми, какви практически възможности съществуват за внедряване на екологични практики и политики в училищния живот.
– Къде стои България? Как можем да въведем екологичното образование с практически дейности в класната стая?
– Вече има учебни заведения, които реализират множество еко инициативи, ще е добре всички да помислим за цялостен подход при включване на теми за екологичната устойчивост във всички аспекти на училищния живот. Това означава и подготвени учители с фокус върху предоставянето на знания за изменението на климата и формирането на умения за опазване на околната среда, реализиране на междупредметни връзки. Добре би било в училищната стратегия за развитие да бъдат включени училищни политики, свързани с климатичните промени и биоразнообразието, както и методически да се вплита екологично учебно съдържание в обучението по различните предмети.
– Как проектно базираното обучение може да помогне да се развият тези техни умения?
– Като се организират разнообразни училищни дейности – работа по проекти, свързани с опазването на околната среда, например, за разработване на плакати с послания и други образователни продукти, изследвания и търсене на решения по наболели екологични проблеми, провеждане на тематични състезания, конкурси, дебати.
– Вие самият ръководите училище, така че имате наблюдения. Какъв е начинът да бъдат насърчени учениците да изследват и анализират?
– Има учебни заведения, които работят по програмата “Еко училища”, насърчаваща учене, базирано на действие. Необходимо е да се изгради цялостен училищен подход заедно с ученици, родители и местни власти – например за поставяне на слънчеви батерии на покрива, които да захранват училищната електрическа мрежа, да се събира дъждовна вода, която да се ползва за поливане на растения в класните стаи, работа по екологични програми: засаждане на растения, изграждане на оранжерии за отглеждане на био плодове и зеленчуци, поставне на апарати за питейна вода, ограничаване на използването на хартия. Всичко това може да се случи по-лесно, ако има продължаващо обучение за педагогическите специалисти и ефективно сътрудничество с местните общности, институциите, бизнеса и общините.
– Какви са изводите, които бяха направени в Ирландия, посоката за развитие, която се очертава като водеща за европейските училища?
– В предложението за препоръка на ЕК държавите членки на ЕС се призовават да предоставят на учащите достъп до висококачествено обучение по въпросите на изменението на климата и биологичното разнообразие; да се подкрепят цялостни институционални подходи, насърчаващи екологична устойчивост в училищното учене, преподаване и управление. Образованието, и в частност устойчивото екологично обучение, трябва да бъдат приоритет и да се осъществяват при ефективното сътрудничество на всички заинтересовани страни. Учениците следва да бъдат “запалени”, насърчени и подпомогнати, за да предприемат подходящи действия за здравословен и устойчив начин на живот, за да живеят както в хармония със себе си, така и със заобикалящия ги свят.
