Всеки ден сме в махалата – добър войник, начело на армията учители, казва директорът на ОУ „Христо Смирненски” в Ново село Ваня Лазарова
„Часът е 9. Вътре съм. В спалнята. Вдигам я от леглото. Кротко я чакам да се облече. Стотен разговор с майката, че е длъжна да я прати на училище. Дежурен отговор, че няма пари за закуска. Давам закуска, а в добавка и червило, за да примамя момичето да тръгне с мен”.
Така започнал днешният работен ден на директора на ОУ „Христо Смирненски” в Ново село Ваня Лазарова. В школото, което оглавява, учат 106 деца. Всички са от ромски произход, с едно единствено изключение. Както повечето училища, в които преобладаващият брой ученици са от малцинствата, така и тук имат проблеми с обхвата и задържането.
„Днешната случка не е изключение. Всеки ден съм в махалата – добър войник, начело на армията учители. Имаме пет-шест проблемни семейства, с които трудно се работи, с останалите се справяме някак си. Правим и невъзможното, за да приберем децата в клас. С лошо не става, понякога се налага да се молим”, обяснява Лазарова.
Тъй като училището е на едносменен режим, часовете започвали в 8. Учителите били инструктирани да подават имената на децата, които не са се явили за първи час и за които няма информация, че са болни. В междучасието преподавателите информирали Лазарова за отсъстващите, тя се качвала в личния си автомобил и поемала към ромската махала. И се озовавала в дома на ученика, който липсва.
„Вечното оправдание е, че нямат пари и затова не ги пускат. А в училище им даваме и закуски, и плодове. Преди месец уредих дарение и пристигна цял камион с дрехи и обувки. И пак шикалкавят. Колегите са демотивирани, защото основното им задължение не е да обикалят махалата, а да обучават”, казва Лазарова.
Училището е със статут на иновативно и прилага нови методи на преподаване по български език в целодневната подготовка. Амбицията е децата да овладеят максимално добре езика, за да се справят и по останалите предмети. И да успеят да минат летвата на външното оценяване. За да вземат диплома поне за начално и основно образование.
„Преглътнали сме всичко – унижение, кавги, заплахи. Жалкото е, че въпреки всички създадени механизми и междуинституционални екипи, учителите, сме продължаваме да сме сами в една неравностойна битка. Битката всяко дете да е прибрано в училище. Денят ни започва в махалата и завършва пак там и никой не го интересува какво си свършил”, добавя още един щрих по темата директорът на ОУ „Христо Ботев” в Стамболийски Ива Пенкова.
