Към промените в Закона за предучилищното и училищното образование бяха добавени текстове, според които не само учениците, но и родителите ще трябва да уважават учителите. Това предложение приеха депутатите от образователната комисия в парламента при гласуването на второ четене. Законът обаче няма как да задължи родителите да се отнасят с уважение към учителите, затова ще има само препоръчителен характер. През последната година почти половината от учителите са били обект на агресия или словесни нападки от страна на учениците или техните семейства. Ето позицията на
Снежана Нонова, педагогически съветник в СОУ “Ч. Храбър”
Уважението на учителя не може да бъде регламентирано със закон. Тук става дума за морални категории. Питам се как някога учителят е бил на пиедестал? Защото поведението на малкия човек се формира в семейството. Не може в училище учителят за застава с авторитет, опитвайки се да научи децата кое и добро и зло, а като се приберат вкъщи, родителите да кажат: “Махни го тоя, какво го слушаш!”
Какво от това като има закон. В класната стая лъсва всичко, което се внушава в семейството. Децата са малки огледала на семейната среда у дома. Като ги погледнеш, знаеш какво се случва в къщи, как ги възпитават, какви са ценностите и има ли такива изобщо. Наблюдавала съм родители на първокласници, които идват да ги вземат след учебния ден. Вървят по улицата, не ме виждат, че аз съм отзад, и слушам реплика от майка: “Сега за какво те държи толкова дълго? Какво толкова ще научиш, та те оставя след часа?” Наскоро един баща надете от горен курс пък заяви без свян: “Какво писахте толкова, професори ли ще ви правят? Стига си му писал контролната на тоя!”.
След всичко това ние сме безсилни. И смятам, че функцията на закона не е да възпитава децата и родителите. Щом една система се е докарала дотам, че да ни кара да уважаваме учителите със закон, пиши я изгубена. Впрочем това важи не само за образованието. И отново се връщаме към ролята на обществото като цяло.
В тази посока в училище разработихме проект за прилагане на добри практики и методики на работа с родителите на ученици от етническите малцинства. Целта е да намалим броя на отсъствията, като направим съпричастни семействата с процеса на обучение. За повечето от тях образованието не е приоритет. Но успяхме да ги накараме да влязат в час, да участват в патронни празници, да изработват костюми за училищни тържества. Ентусиазираха се и усилията вече дават резултат. Дори имаме родител от малцинствата в Училищното настоятелство.
