Теодора Пампулова за трудностите, които създава дигиталната среда за най-малките

Поредното превключване към обучение от разстояние в електронна среда отново разклати образователната система и доведе до очаквани конфликти. Никой не иска да отстъпи от позицията си, а едновременно с това каквото и решение да бъде предложено, то тутакси бива критикувано. Сред най-потърпевшите са децата, прекрачили училищния праг преди малко повече от месец. Трудностите, които създава дигиталната среда, коментира детският психолог Теодора Пампулова, която е педагогически съветник в ЕГ “Иван Вазов” и докторант “Възрастова и педагогическа психология” в Пловдивския университет.

Преходът от детската градина към училището е изпълнен с вълнения и емоции – позитивни и негативни. Новото учебно заведение е свързано с нови предизвикателства, приятелства и задължения. Адаптацията на първокласника е не само с приучаване на детето към процеса на учене, но също така и към физическата и социалната среда – сградата на училището, класната стая, към съучениците и другите ученици в училището, към учителите.

Дъщеря ми е първокласничка в НУ “Петко Р. Славейков”, където класът й все още учи присъствено. Тя обича учителките си г-жа Теодора Накова и г-жа Ани Чохлева и се радва, когато е сред децата. Всеки ден трупа нови успехи – отива сама до стола в училището, създава приятелства, пее пред класа (въпреки, че не обича) и др. Бори се и с трудностите – съученик не й обръща внимание, пише по-бавно и това понякога я разстройва, не винаги вади подходящите учебници от раницата си… И успехите, и трудностите са част от порастването. Наблюдението, имитацията и съревнованието са движещи сили на социализацията, а последната е почти невъзможна онлайн.

Като детски психолог, виждам трудностите, които създава дигитална среда за най-малките ученици:

  • Прекалено много време пред устройствата

За да усвоят новите знания, четенето и писането, децата в първи клас имат нужда от непрекъсната видео връзка със своите учители. Специалистите обаче съветват да прекарват възможно най-малко време пред екраните. Опитът от предходната онлайн учебна година показа следното: децата по-често изпадаха в емоционални кризи и сривове, появиха се повече проблеми със съня и храненето, с мотивацията за постижения; тревожността и безпокойството повиши параметрите си, а възрастовата граница на паническите атаки падна значително!

  • Родители перфекционисти и първокласници

Много от родителите са склонни да изискват максимално добър (често перфектен!) резултат в писането, смятането, оцветяването и т.н.. Това е в основата на напрегнатите отношения между детето и възрастния. Понякога грешките и неуспехите на малчугана в учебните задачи, свършени под наблюдението на възрастния, са предпоставка за физическо и психическо насилие в семейството, особено ако родителят е нетърпелив или преуморен. А какво се случва с децата, чиито родители не могат да бъдат достатъчно активни в онлайн обучението? Пропуските в материала неминуемо оказват влияние на самооценката и мотивацията за учене. Децата, които не успеят да наваксат материала допускат много грешки, демотивират се и дори отказват да учат и посещават училище.

  • Родителите и образователните изисквания

Писането на „тумбачета“, „чертички“ и “телефончета”, букви и цифри е автоматизиран процес при възрастните. Възможно е обаче последните да предадат своите индивидуални особености при писане и смятане, вместо да следват заложените правила за това. Има родители, които изписват цифрата „8“ с две кръгчета едно над друго, което е неподходящо. Тези родители биха формирали навици у своите първокласници, които след това ще бъдат трудно променени.

  • Липсата на физически и ограничен емоционален контакт с учителя

Първокласниците се нуждаят от емоционалната подкрепа на значими възрастни. Децата често се разстройват ако не получат вниманието и насърчението им. Това е трудно да се осъществи в дигитална среда тъй като, както самото дете, така и педагогическият специалист са натоварени с много задачи, които трябва да изпълнят за кратко време. Прегръдката, държането на детската ръка при изписване на новите елементи на буквите, потупването по рамото, са повод за много детски усмивки и гордост. Началният учител е не просто носител на знанието, той е и вдъхновител! Той показва ученето като забавно, приятно и интересно занимание! Поощрява детското любопитство, изследването на света!

  • Децата има нужда да общуват с връстници

Онлайн обучението се отразява на създаването на приятелства и контакти между първокласниците. Тревожните деца, които по-трудно общуват с връстници, няма да имат нищо против онлайн обучението, но след него може би няма да искат да се върнат в клас, притеснявайки се, че нямат приятели в училище. Децата, които пък са екстроверти, ще страдат от липсата на внимание и на всяка цена ще се опитат да си го набавят в семейството, защото няма да го получат онлайн.

  • Липсата на физическа активност

Първокласниците имат потребност да играят, да са активни и подвижни.  Именно поради тази причина учебните занятия при тях са с намалена продължителност като се редуват предмети, които натоварват с такива, чиято цел е да се движат и творят. По време на дистанционното обучение родителите на децата в първи клас трябва да ангажират детето да играе и да се движи, тъй като часовете по физическо възпитание и спорт няма да са достатъчни.

Попитайте някой първокласник дали му е трудно и вижте какво ще ви отговори! Добавете към отговора и тревожността, която предизвикват спорещите помежду си  възрастни, търсещи кой трябва да поеме вината. Добавете онлайн обучението и домашната работа, ваксините и тестването, болестта и загубата на близки и вижте в колко тревожен свят живеят децата ни!

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.