Недоволството е заради размера на бюджетната субсидия за 2022 година
Общото събрание на Българската академия на науките изрази своето възмущение от размера на бюджетната субсидия, предвидена за Академията за 2022 г. “Това политическо решение нарежда учените, работещи в БАН, на последно място в системата на образованието и науката в страната”, изтъкват възмутените.
И посочват, че с министерско постановление от декември 2020 г. за най-ниската академична длъжност „асистент“ в държавните висши училища е определена минимална месечна работна заплата от 1300 лв.
“За сравнение, минималната заплата на асистент в БАН през 2021 г. е 946 лв., т.е. 72% от възнаграждението на колега на същата длъжност в държавно висше училище. Нещо повече, основната заплата на професор в БАН е по-ниска от основната заплата за асистент в държавно висше училище. Дискриминацията продължава и в предвидената бюджетна субсидия за 2022 г., която за пореден път ще демотивира младите хора да изберат професионална реализация в БАН”, посочват от Академията.
Ето още от позицията на учените:
Според доклада на Постоянно действащата експертна комисия за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност във висшите училища и научните организации за 2020 г. Академията е класирана на първо място по критериите за научни резултати, включително патентна дейност; обществено и икономическо въздействие. БАН генерира близо 40% от научната продукция на страната. В класацията на Университета в Станфорд през 2020 г. от изследователите, работещи в БАН, 25-има са сред първите два процента на най-влиятелните учени в света, а през 2021 г. броят им е 41.
През последните години БАН привлича допълнителни финансови средства, близки по размер на получаваната държавна субсидия. За 2020 г. субсидията е 107 142 627 лв., а допълнителните средства са 95 275 197 лв., от които около 30% са по програми на ЕС, за проекти, финансирани от европейски структурни и инвестиционни фондове или от други чуждестранни източници.
БАН поддържа 14 мониторингови мрежи, свързани със сеизмичната обстановка, състоянието на йоносферата и радиационния фон, Черно море и др.; участва в национални и международни експертни органи, в изготвянето на стратегически документи и експертни становища, овладяване на сегашната криза с COVID-19.
Ключова е ролята на Академията в изпълнението на националните научни програми, на Националната пътна карта за научни инфраструктури, в изграждането на Центровете за върхови постижения и Центрове за компетентност, където си партнира с висшите училища.
