Велислав Борисов и Катерина Прончева отново спечелиха призово място на осмата сесия на Ученическия институт на БАН в раздел „Хуманитарни и социални науки“

Изследователски проект, свързан с названията за облекло в Речника на Найден Геров, представиха деветокласници от Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“ на осмата сесия на Ученическия институт на БАН. Проучването на Велислав Борисов и Катерина Прончева им донесе за поредна година призово място в раздел „Хуманитарни и социални науки“. В хода на работата с петте тома на Речника на Найден Геров Велислав и Катерина събрали над 500 думи, назоваващи облекло или части от него. Тези думи в проекта са разпределени тематично, според произхода си и според най-често използваните морфеми за тяхното образуване.

За да се запознаят с живота и книжовната дейност на Найден Геров учениците, заедно с научния си ръководител Невена Ичевска, посетили Копривщица, където тръгнали „по стъпките” на възрожденеца. Имали уникалната възможност да влязат в родната му къща, която не е музей, посетили класното училище, създадено от Геров, както и експозицията в Музея на образованието, посветена на знаменития копривщенец.

Живот и дело

Учениците се запознали подробно и с дейността на Найден Геров в града на тепетата, където той създава Пловдивското класно училище, наречено по негово предложение „Св. св. Кирил и Методий“. Още преди Освобождението то се развива до гимназия и организира първото честване на 11 май – деня на славянските първоучители.

По инициатива на Геров се връща старото име на града – Пловдив. От есента на 1857 г. той е руски вицеконсул в Пловдив (1857 – 1877). Възрожденецът е един от първите българи на дипломатическа служба, развива широка обществено-политическа и културно-просветна дейност, подпомага българското националноосвободително движение и дейността на славянските комитети, полага грижи за развитието на учебното дело. С негова помощ много българчета са изпратени да учат в Русия (сред тях е и Христо Ботев, както и бъдещият генерал Георги Вазов).

След подписването на Берлинския договор възрожденецът отново се оттегля в Пловдив, където живее до края на живота си и се занимава предимно с книжовна дейност – работи върху своя петтомен „Речник на блъгарский език с тлъкувание речити на блъгарски и руски“.

Найден Геров умира в Пловдив на 9 октомври 1900 година. Три години преди това пловдивският общински съвет го провъзгласява за почетен гражданин.

Безспорно най-значимото дело на Геровия живот е неговият Речник на българския език, над който той работи 50 г., подпомогнат от своя племенник Тодор Панчев. От народни умотворения и от живия народен говор Геров събира над 70 000 заглавни думи. За илюстриране на значенията им са използвани около 26 400 изречения от народната реч, близо 5000 откъса от народни песни, над 4000 фразеологични и идиоматични словосъчетания, около 15 500 пословици, поговорки, гатанки, клетви, съхранили бита и психологията на българите през вековете, 2 200 собствени имена.

По богатство на представения материал Речникът на Найден Геров заема едно от първите места в славянската лексикография, а авторът му се нарежда сред най-значимите славянски лексикографи на 19. век. С право Речникът е наречен „българска вселена, подредена по азбучен ред”.

Дейността на учениците

„Интересът на учениците именно към названията за облекло от Речника на Найден Геров е породен от няколко причини. Облеклото съпътства човека през целия му живот – от раждането до смъртта. В етнографската литература то се определя като знак за принадлежност към етноса, отразяващ основните периоди от съществуването и развитието му. Наред с това облеклото е и фактор за поддържане на етнокултурната традиция, своеобразна „визитна картичка“ за всеки народ. Ето защо думите, които го назовават, са от такава изключителна важност за езика ни, но вече са почти непознати за съвременния българин. От векове на дрехата се гледа като на ценност не само защото пази човека от студ, жега, дъжд, не само защото в изработката й се влагат време и труд, но и защото е показател за социална принадлежност и имотно състояние, естетически усет, емоционална нагласа на човека“, пояснява научният ръководител и преподавател по български език и литература Невена Ичевска.

Събраните думи учениците включили в изготвения от тях картинен речник, илюстриран с 384 снимки. Сред тях са венчилник – м.р./венчлница – ж.р. – дреха, в която някой се е венчал; власяница – дреха от дебела ласата аба; влъняник – вълнена задна престилка, която се носи вместо сукман.

„Целта е да се опитаме да „съживим“ събраните думи за облекло и да възкресим духа на времето, в което живее и твори книжовникът Геров. За набавянето на илюстративния материал огромна помощ ни оказаха служителите от Етнографския музей в Пловдив“, казват Велислав и Катерина.

В края на миналата учебната година по тяхна инициатива бил проведен урок в музея, посветен на облеклото на възрожденския българин и на думите, които го назовават, на който представили пред съучениците си и части от картинния речник.

Участия

Велислав Борисов и Катерина Прончева участват в сесия на Учи БАН още като петокласници с проект на тема: „Фразеологични словосъчетания, назоваващи части от човешкото тяло/глава/”, а на следващата година темата е разширена: ”Фразеологични словосъчетания, свързани с части от човешкото тяло”. Учениците изготвили малък фразеологичен речник с изследваните от тях фразеологизми. Отличени са с награди за най-малки участници и награда от Института по български език при БАН за постижения в областта на лексикологията.

На седмата сесия на Учи БАН те представят проект „Иван Богоров и изграждането на новобългарския книжовен език”, който им носи първа награда. За същия проект те получават и награда „Дете на годината” 2021 г. за академично постижение , а научният им ръководител Невена Ичевска – награда „Учител на годината”.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.