Не преставайте да четете на детето си приказки, това ви свързва емоционално, съветва майки на бебоци психологът Георги Гърмидолов
„Царският син тръгнал да дири слънцето. Вървял, вървял, преминал много поля, много реки и планини. Но слънчовите дворци нигде не видял”.
Още с първия абзац от приказката за неродената мома малката Каролин заспива в скута на майка си. Двумесечната красавица обаче не е в своята стая, а в детския отдел на Народна бибилиотека „Иван Вазов”. Днес тя се оказа най-малката участничка в пилотната инициатива „Мамо, разкажи ми приказка”, организирана съвместно с Института за професионално семейно развитие.
„Започнах да й чета в момента, в който разбрах, че съм бременна, така че за нея приказките не са нещо непознато. Дори да е неспокойна, когато започна да разказвам, тя се успокоява и заспива, гушната в мен”, обяснява майката на двумесечното бебе – Деница Християнова. С нея в библиотеката е и по-голямата й дъщеричка Виктория. 3-годишното момиченце пък се опитва да рисува с пастели, докато слуша „Неродена мома”. Веднага щом се родила Вики, Деница се абонирала за детския отдел и всяка седмица била тук, за да взима нови заглавия.
Близо 20 майки се озоваха с хлапетата си на първата среща с психолога Георги Гърмидолов, който ги посъветва да не престават да четат на детето си приказки, защото това ги свързва емоционално. А след края на историята да майсторят героите с боички и картон.
„Приказките не са, за да уплътним времето, докато сме с детето, те подобряват връзката между него и родителя. Народните приказки имат определен ритъм и повтарят ситуации, свързани с развитието на детето, затова ви ги препоръчвам”, обърна се психологът към майките. Всяка история отразявала определен модел на поведение, който учи детето на нещо. Четейки приказка, възрастният създавал у детето представата за определено поведение, учил го да разбира какво е добро и лошо, любов, приятелство, справедливост.
За децата на две години, които вече могат да задържат в паметта си определени образи, били подходящи кратки приказки със звучно съдържание и напевна мелодика. Малчуганите между две и пет години много обичали приказки за животни. С радост повтаряли след родителите движенията им, подражавали на звуците, които издават приказните герои. Хлапетата обичали действията в приказката да се повтарят многократно, както в „Дядо вади ряпа”.
„За децата от пет до седем години избирайте такива, които да стимулират въображението и мисленето, да учат на доброта и култура на поведение. След петата година детето вече само може да разказва истории, които са му допаднали. Когато героите се изправят пред изпитания, те невинаги се справят. Това позволява на детето да преживее тези ситуации заедно с тях и да ги ползва като опит в реалния си живот. Не преставайте да четете, дори когато детето вече знае буквите”, съветва психологът.
Арт ателиета ще се организират всеки вторник, като вратите на детския отдел на библиотеката са отворени за майките и деца до 3 години.
Впечатлена от първото посещение бе и Елена – майка на едногодишния Камен. Момченцето също заспа още в началото на заниманието. У дома обичало да разглежда книжки-игри, а батко му, който е на четири години, бил вече абониран за детския отдел.
