Да се ваксинираме ли? Ефективни ли са ваксините? Как се създаде глобална ваксина за отрицателно време? А ако не се ваксинираме? Защо има такова противоречие сред специалистите?
На тези и още куп въпроси опитаха да получат отговор участниците в онлайн срещата „Здравната ябълка на раздора – ваксината срещу COVID-19”, организирана от Асоциацията на студентите медици в Пловдив.
Инициативата за събитието, което продължи три часа, е на д-р Мирела Русева Илиева, национален отговорник на Комитета по Обществено здраве – SCOPH към Асоциацията. Гост-лектори бяха ректорът на МУ – Пловдив проф. д-р Мариана Мурджева, която е главен координатор на експертния съвет по клинична имунология и член на Националния ваксинационен щаб, и д-р Христиана Бацелова – специалист по епидемиология на инфекциозните болести и епидемиолог към УМБАЛ “Св. Георги”, първи лекар, поставил ваксината срещу COVID-19 в Пловдив.
Към срещата проявиха интерес над 3 000 души, като 1 138 от тях участваха директно в ZOOM, а другите наблюдаваха излъчването му на живо в Facebook страницата на Асоциацията. Организаторите получиха над 120 въпроса, които варираха от строго научни до питания от личен характер.
На въпроса възможно ли е за една година да се създаде ваксина и колко надеждна е тя, проф. д-р Мариана Мурджева бе категорична: „Да. По няколко причини: медицината разполага с доста по-иновативни технологии за разлика от това, което беше при създаването на живите и убитите ваксини, които са класиката във ваксинологията. С новите молекулно-биологични технологии, на които почиват съвременните ваксини, периодът на създаване може да бъде съкратен значително. С помощта на генетичните методи става много по-лесно да се дешифрира геномът на патогена и онези пептидни структури, които се кодират от определени гени, така както белтъкът S1 на COVID-19. И когато тези структури са ясни, пътят за създаването на ваксината е по-кратък, но това, което изисква време, е производството им и клиничните изследвания“.
Проф. Мурджева изрази надежда, че българското общество ще прояви мъдрост и ще вярва на факти и на медицина, базирана на доказателства, за да направи своя личен избор. Студентит бяха любопитни за мнението й относно ширещите се твърдения, че ваксината може да промени ДНК на човек.
„Информационната РНК, за да се превърне в ДНК, трябва да има нещо, което да ѝ помогне. При вируси, които са като COVID-19 и HIV, е необходим един ензим, наречен „обратна транскриптаза“, който може да бъде наличен в нашите клетки. Ако сме заразени с вируса на HIV, е възможно да имаме този ензим и той да подпомогне превръщането на информационната РНК в ДНК. Така че, теоретично и хипотетично е възможно такава информационна РНК да се превърне в ДНК молекула. Аденовирусите във ваксината на AstraZeneca и Gamaleya, някои от тях могат да имат онкогенен потенциал, такъв е установен за мишки. В аденовирусния конструкт, който се използва за тези ваксини, е лишен от такива гени. Така че, вероятността на тази РНК да премине в клетъчното ядро и да има онкогенен потенциал, е нулева“, обясни проф. Мурджева.
Д-р Христиана Бацелова посъветва, когато се ваксинираме с определена ваксина, и втората доза да бъде на същия производител. На въпрос дали препоръчва на хора в репродуктивна възраст да се ваксинират с иРНК ваксини, тя заяви: „Няма препоръки да се прави рутинен тест за бременност при поставяне на иРНК ваксините на Pfizer и Moderna. В РНК ваксините няма жив вирус, който да ни притеснява. В допълнение клиничните изпитвания при животни категорично не доказват токсичност при плода, както и не оказват влияние на фертилността и забременяването след поставяне на подобна ваксина“.
