Да издухаш за 15 секунди

Последният мохикан, който прави играчки от стъкло, измайстори и училищен звънец за елхата

 

Ателието му прилича на работилницата на Дядо Коледа, но вместо хиляди джуджета, които усърдно приготвят подарък след подарък, тук майсторът е само един. Стъклени камбанки, ръчно изрисувани елхови топки, снежни човечета, крилати ангелчета и връхчета за коледната елха изпълват стъклодувното ателие на Иван Станев в Стария град.  Пловдивчанинът е последният мохикан и единствен пази изчезващия занаят. Въпреки превратностите на времето, вече 35 години той упорито не се отказва и съхранява древния занаят.

„Дойдоха много желаещи да им предам занаята и да опитат да се научат, но понеже е бавно и трудно, изисква постоянство, все още нямам наследник”, казва Иван Станев. Празничните украшения, които извайва, нямат нищо общо с китайското масово производство. Те напомнят за времената, когато кичехме коледното дръвче с истински играчки от стъкло и добавяхме фенери от гланцово блокче.

Преди две години Общинският съвет гласува да отдаде под наем помещение до Лапидариума на занаятчията. И кандидатствал за финансиране с проект пред Агенцията за хора с увреждания чрез Занаятчийската камара. Отпуснали му 17 000 лева, с които преобразил помещението, купил американски горелки – последен крясък на модат. Прозрачното стъкло поръчва от Чехия и Германия, а от Белгия изискал доставка на цветно. Иван е усвоил занаята в бившата ТПК “Марица”, където е работил 15 години. Затова няма право на грешки. Стъклото в някогашния завод в Сливен струвало 57 стотинки, а да тръба немско стъкло днес плаща 10 евро. До появата на ателието надувал стъклото на терасата вкъщи и имал идеята да възроди почти всички коледни символи от стъкло в годините – като се започне от звънчета и Снежанки, и се стигне до Дядо Коледа.

15 секунди е времето, с което майсторът разполага, за да “издуха” играчката. След това стъклото изстива, така че се изискват невероятна бързина и  прецизност да оформиш фигурката. Стъклената тръба се нагрява при 800 градуса на газовата горелка, изтегля се малка част и с помощта на въртене и издухване се появяват стъклените снежни човеци и Снежанки. Даже лампата на Аладин. Работата не свършва дотук. С немски бои за стъкло Иван украсява играчките с избрания от него цвят, добавя брокат за блясък и ги подрежда на изложбените рафтове.

„През първите пет години човек усвоява най-елементарните знания. Поне още толкова са му нужни, за да научи детайлите. На 15-та може да е уверен, че всичко ще му се получи. След това тръгва по пътя на усъвършенстването”, „успокоява” мераклиите да го наследят Иван.

За да е конкурентен що-годе на пазара, когато калкулира на каква цена да продаде играчката, Иван „забравя” за вложения труд, а отчита само стъклото, боите и лаковете. За да предаде блясък на играчките, той нанася т.нар. сребърна амалгама и така се получава ефектът на сребърното огледало. Това допълнително оскъпява изделието.

На въпрос как се бори с китайските пластмаси, които заливат пазара, Иван казва колко е щастлив, че все още има хора, които ценят неговите уникати и са готови да платят повече, но да имат бутиково изделие от стъкло. Хит тази година са стъклени камбанки със снежинки с преливащ брокат, както и училищен звънец. Наскоро дори получил поръчка за стъклено прасенце.

След новогодишната еуфория, Иван започва да майстори цветя от стъкло, които са актуални през пролетните месеци. Много от туристите в Стария град се захласват от изкуството му и пробват какво е да си стъклодухач.