Да знаем своя род и език. Това е заветът на нашите предци. На тези, които са защитавали рода и езика ни с кръвта си. На тези, които са съхранили българщината и България.
И ние, съвременните българи, сме длъжни да браним и разширяваме територията на Духа и Знанието, очертана от българското слово. Да обичаме и използваме езика с уважение, защото той е свят и свещен, защото без него не можем, ще се изгубим.
Образователният портал „Уча в Пловдив“ и състезанието по български език „Свети Иван Рилски“ ще предлагат на вниманието на учениците, които искат да подобрят езиковата си култура, полезна информация. Всяка седмица ще бъдат публикувани правила, съвети, мисли за езика.
Инициативата е посветена на 15-годишния юбилей на състезанието и 3-годишнината на „Уча в Пловдив“, която празнуваме днес.
Мисъл на седмицата
Езикът е огледало на нашия ум.
Пред като има ли запетая? Да си припомним…
Зависи дали като е съюз или предлог.
Очите ѝ са сини като планински езера. (Като е предлог и пред него няма запетая.)
Работеше неуморно, като не щадеше силите си. (Като е съюз, въвеждащ подчинено обстоятелствено изречение, и задължително изисква поставянето на запетая.)
Сложните съюзи, образувани с като: като че, като че ли, като да, изискват запетая.
Изглеждаше унил, като че ли гемиите му бяха потънали.
Мама ме поучава непрекъснато, като да съм малко дете.
Когато като е в състава на обособено обстоятелствено пояснение, пред него се пише запетая.
В главата му, като нахална муха, бръмчеше досадната мисъл.
Не е трудно, нали?
