Какво е да пътуваш с презокеански кораб през 1973 г., докато снимаш филм и не знаеш чужд език, разказа на среща с ученици от гимназията Рашко Младенов
С картина на Малкият принц от философско-поетичната приказка на Антоан дьо Сент-Екзюпери изненадаха актьора Рашко Младенов учениците от Френската гимназия днес. Преди официалната пловдивска премиера на книгата си „До последен дух“, той гостува на училището в рамките на инициативата „Младият Пловдив чете”. Специално за гост-актьора 10-класничките Стефани, Дарена и Елица бяха нарисували любимия на поколения герой, цитирайки на френски: „Най-същественото е невидимо за очите”.
Какво е да пътуваш с презокeански кораб през 1973 година, докато снимаш филма „Виза за океана”, разказа актьорът и прочете откъси от автобиографичната книга, която съдържа спомени и случки на твореца с над 50-годишна кариера в театъра, музиката, киното, културата и администрацията. Всички истории са разказани с необходимата доза сериозност и впечатляващо чувство за хумор.
„В ония години да се озовеш за десет дни на Канарските острови, където има само хотели, заведения, плажове и хора от цял свят, беше нещо фантастично. В един момент обаче се оказа, че нямаме разрешително да снимаме в Нигерия, където трябваше да се развива част от действието, и ние с колегата Антон Горчев решихме да се прибираме. Беше ни хванала носталгията, имахме деца на по една-две години и поискахме от директора на продукцията да ни купи самолетни билети за Виена, откъдето да се приберем в София”, върна се назад във времето актьорът. В последвалия артистично прочетен откъс учениците научиха, че двамата с Горчев за първи път видели цветен телевизор във виенския хотел „Централ”. Там, както и на летищата, минали през куп периперии, тъй като нито един от двамата не знаел и дума чужд език.
„Нашата разлика във възрастта е огромна. Не знам дали това, което за мен е забавно и смешно, може да впечатли и вас”, изрази опасения актьорът, но след това продължи с разказ за Мексико, където се озовал по време на кризата през 1994 година.
Началото на “До последен дух” било положено, когато Младенов работел в културния институт в Москва. По думите му, разполагал с ужасно много свободно време и така решил, че има много забавни и предизвикателни истории за разказване. В приятелска компания винаги се намирало с какво да разсмее колегите си, които също го насърчили да събере в книга историите за своите пътешествия. Личния си живот Рашко Младенов е пропуснал съвсем съзнателно в книгата. Ударите под кръста – също. Казва, че опитът го направил по-добър, по-мъдър и по-успешен човек. За себе си твърди, че е актьор късметлия, който не пропуска дадените от съдбата шансове.
