Иван Тонев-Гърбача е ушил ръчно повече от 150 мъжки костюма, възраждайки абаджийско-терзийския занаят, научиха историята му ученици от НТГ
Майстор Иван Тонев-Гърбача е ушил ръчно повече от 150 мъжки костюма, изработил е народни носии за известни певци и музиканти, за участници в исторически възстановки, филмови и театрални продукции. Тези и други интересни факти за абаджийско-терзийския занаят научиха ученици от 11 и 12 клас на Националната търговска гимназия, които гостуваха на майстора в читалище “Иван Вазов-1904” в Стария Пловдив.
Гърбача разказа, че е последният терзия, който упражнява този занаят в автентичния му вариант. Той шие и украсява на ръка носиите, без шевна машина, като използва инструментите и платовете, характерни за епохата на Възраждането. Неслучайно ще представлява Пловдивска област при избора за попълване на Националната система „Живи човешки съкровища – България” за 2024 г., част от пилотната програма на ЮНЕСКО.
Майсторът върна младите хора в епохата на Възраждането, когато Пловдив е бил център на абаджийско-терзийския занаят. Разказа как абаджиите изработвали прекрасни дрехи от шаяк – потури, салтамарки, сукмани, ямурлуци, ментани. Мъжкото облекло било обточено от черен гайтан, който, освен декоративна функция, имал и практическо значение – да прикрива и прави шевовете по-здрави. Изработката на дрехите на ръка било свързано с много труд, търпение и майсторство, изисквало доста дълго чиракуване, за да овладееш тънкостите на занаята.
Преди 12 години с приятели създават сдружението „Хайдути“. „За да пресъздадем вярно историята и епохата, трябваше да сме облечени подобаващо. Откриването на автентична носия се оказа трудно и тогава срещнах прочутата майсторка на художествени занаяти Стойна Кръстанова, която тъчеше, багреше, шиеше и извезваше национални костюми. Тя ми предаде занаята“, разказа Гърбача на учениците и им показа някои от красивите носии.
Сред любопитни истории бе и тази за Левски. Според майстора прозвището на Дякона дошло от бялата носия, която той сам си бил украсил. На елека имало два лъва и така дошъл прякора, а не от т.нар. лъвски скок.
Учениците гледаха кратки филми за историята на абаджийството и се докоснаха до инструментите на майстора – аршин, ръчно ковани ножици, ютия с жар. И получиха заръка да помнят корените си, да почитат героите и да пазят българските обичаи живи.
Срещата бе осъществена по идея на преподавателя по гражданско образование Величка Калайджийска по повод 115 години от създаването на Националната търговска гимназия.
