Може да сипе вода в чаша и да я поднесе до устата на почти неподвижния човек, така че той да пие
Ръка робот „Кинова“ дойде в Техническия университет от Канада, където служи на инвалиди да облекчат трудностите на ежедневието. Тя е предназначена за поддържаща екипировка на хора с двигателни проблеми. Финансирана е със средства от проекта за изграждане на Център за компетентност „Интелигентни мехатронни еко- и енергоспестяващи системи и технологии“. „Ръката-робот е с отворена кинематична верига. Може да сипе вода в чаша и да я поднесе до устата на почти неподвижния човек, така че той да пие. Може да му подаде предмет, от който се нуждае“, разказва гл. ас. д-р Васил Попов от катедра „Системи за управление“. Той е един от най-младите учени в университета, а неговата научна насоченост в роботиката е да обучава умните машини да „гледат“, да „виждат“ и да служат на човека, без да го нараняват.
Главен асистент д-р Васил Попов си е поставил за цел, заедно със своите студенти, да даде шанс на ръката робот да добие много повече умения. Например да държи лъжица или вилица и да храни от чиния нуждаещия се човек. И да се движи в затворено помещение, без да нанесе щети върху предметите и върху хората.
На въпрос как ще го постигне, той обяснява, че първото, което учените направили с ръката робот било да я „качат“ и закрепят върху друг робот – мобилна платформа. И да го направят така, че двата робота заедно да бъдат по-функционални, отколкото всеки поотделно.
„Работата ни с двата робота предвижда да „научим“ всеки от тях да върши операции, които досега не е правил, а двата заедно – да вършат работа, която поотделно не могат. Най-напред ще обучим подвижната платформа да се придвижва с абсолютна точност от точка до точка, като прикрепим сензори върху нея. Така тя ще достига до позиция, която вече е в обхвата на другия робот – ръката. Така ръката ще достига посочения от човека предмет. Тогава ще създадем и алгоритъм, който ще позиционира „пръстите“ в определена позиция“ – обяснява д-р Васил Попов.
Специално за мобилната платформа робот са създадени невронни мрежи, които разпознават целеви обекти. Те приемат данни от прикачените към платформата сензори – камери и лазерни далекомери. Далекомерът прави равнинен срез на пространството пред робота като измерва разстоянието 270 точки пред него.
Главен асистент Попов е убеден, че скоро ще дадат „слух“ и „зрение“ на двата робота като им поставят допълнителни сензори. Вече има алгоритми, които разпознават конкретни речеви шаблони, така че собственикът на робота ще може да дава устни команди и той да ги изпълнява.
Студенти от магистърската степен в катедра „Системи за управление“ задължително се обучават с роботите и има вече разработени дипломни работи с тях.