Зрелостниците от паралелката с китайски език на Френската гимназия просълзиха преподавателя по литература Мария Янакиева на финала на спектакъла „Момчето от последния чин“
„Когато декември стане май и удари последният звънец за край, каним ви всички на висок глас: Госпожо Янакиева елате на бала с нас!“ Този призив прозвуча снощи от сцената на Камерната зала на Драматичния театър. Но не от името на основния персонаж в спектакъла „Момчето от последния чин“, изигран от Стефан Вълдобрев, а от зрелостници от Френската гимназия. След аплаузите на публиката към актьорския състав, Вълдобрев разигра етюд и покани един по един учениците, за да му помогнат да разчете китайски йероглифи, което не изненада никого, тъй като се върза със сюжета на пиесата на Хуан Майорга. След като десетина момчета и момичета се озоваха край него, но не успяха да се справят, той призова отличниците на помощ. Когато и последният 12-класник от паралелката с китайски език бе вече на сцената, Микаела зачете развълнувана: „Когато пролетен химн покрай нас прозвъни,/ когато поръси ни ябълков цвят, /нека като океан от огнени вълни поемем към необятния свят./ Идва време на раздяла/ и ще срещнем живота по друм от цветя,/ но едно винаги ще ни обединява -/ на класната благата дума и обичта”.
Последва покана на сцената да се яви преподавателят по български език в гимназията и класен ръководител на единствената паралелка с китайски език Мария Янакиева. Тя бе толкова шокирана, че остана безмълвна. Стефан Вълдобрев, който в спектакъла играе учител по литература, я насърчи с думите: „Колеги сме, със сигурност знам, че има какво да кажете“. Янакиева благодари и призна, че този път обаче думите не стигат: „Безкрайно съм щастлива, че всичко се случва толкова тематично. Благодаря“, успя да каже впечатлената класна и прегърна огромния букет, който получи заедно с поканата. Учениците увериха, че за първи път се случва да няма какво да каже.
„Да не забравите да поканите и нас“, напомни Стефан Вълдобрев, а залата избухна в аплодисменти.
“Знаем за любовта и страстта й към театъра, затова избрахме да направим изненадата точно тук. За да не се усъмни, първо гледахме всички заедно “Дебелянов и ангелите”, а след това организирахме посещение и на “Момчето от последния чин””, обясни Михаела.
Пиесата на световноизвестния испански автор разказва за 17-годишния Клаудио, който се промъква в дома и живота на семейството на негов съученик, под предлог, че му помага с училищните задачи. Но скритата му цел е да го наблюдава и да пише за него като домашна работа за часовете по литература. Новооткритото писателско воайорство обаче скоро излиза извън контрол. В съчиненията на своя необичаен ученик учителят по литература Херман провижда талант, който му напомня за изоставените амбиции на писател. Въпреки притесненията на младата му съпруга, той насърчава художествените опити на Клаудио. Момчето все повече навлиза в живота на двете семейства, което довежда до непредвидими и непреодолими последствия.
