Вече пета година Сдружение „Образование България 2030“ публикува мониторингов доклад за просветната система у нас, който проследява ефекта от образователните политики в четири сфери: равен достъп до качествено образование, резултати на учениците, образователна макросреда и приложимост на знанията. Първото издание на доклада беше публикувано след влизането в сила на Закона за предучилищно и училищно образование през 2016 г. А тазгодишното търси отговор на въпроса как и накъде се движи системата 5 години по-късно. Докладът е наречен „Образование в застой“, тъй като анализите показват, че голяма част от някогашните проблеми са все още на дневен ред.
Къде сме през 2021 година?
Равен достъп до качествено образование
През 2020 г. преждевременно напусналите училище са 12.8 %. Остават константни ниските нива на записване на деца в детска градина – 78.1%.
Резултати на учениците
Към 2021 г. 54 % от 15-годишните ученици са функционално грамотни и могат да използват познания и умения в ключови познавателни области, като анализират, осмислят и представят решение на проблеми в многообразие от ситуации при средни стойности за ЕС от 23.6 %
Направените от организацията проучвания показват, че НВО и ДЗИ основно са фокусирани върху предметното знание и възпроизвеждането на информация. Все още в малка степен оценяват ключовите компетентности на учениците, въпреки направените заявки за това. За разлика от изследването PISA националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити измерват в най-голяма степен знанията на учениците по учебните предмети, докато PISA оценява и техните компетентности да се справят с реални практически задачи от ежедневието. През призмата на PISA България не бележи прогрес що се касае резултатите на учениците, дори напротив – постиженията на учениците се влошават.
Приложимост на образованието
През 2020 г. 80,7% от наскоро завършилите образованието си българи (между 20- 34-годишна възраст) са заети на пазара на труда (при средно 80,9% за ЕС). През 2019 г. делът на младите хора (15–34 години), които нито работят, нито учат, е достигнал рекордно ниски нива – 17,5%. По данни на НСИ подобна е и ситуацията за първата половина на 2021-ва, когато близо 80% от българите между 20- и 34-годишна възраст са били заети на пазара на труда.
Същевременно през 2020 г. 85% от българските работодатели смятат, че намирането на служители с нужните умения и квалификация е по-трудно от преди.
Образователна макросреда
Основен проблем остава обвързване на финансирането с постигането на конкретни резултати и генерално гарантиране на качество.
Дистанционното обучение, свързано с пандемията от COVID-19, и задълбочава образователните неравенства, влошава знанията на голяма част от децата и заплашва да увеличи броя на отпадащите от образователната система. Това се случва въпреки усилията и бързата адаптация на учителите и директорите, спешните нормативни промени и осигуряването на електронни устройства и интернет със средства на държавата, училищните бюджети, общините и множество дарители.“
Основният извод на сдружението е, че кризата сама по себе си не е създала нови проблеми, а е задълбочила съществуващите такива с неравния достъп до качествено образование, висок риск от отпадане сред определени групи ученици и липса на определени ключови компетентности и умения, някои като тези за самостоятелно учене, особено важни при дистанционното учене.
През 2021 г. разходите за образование достигат най-високата си стойност като процент от БВП – 4.5%.
