Всяко пето дете у нас живее без родителите си, сочат последните данни на УНИЦЕФ. Над 260 000 деца имат майка или баща, които работят зад граница. В доста от случаите мигранти са и двамата родители, а децата са оставени на грижата на баби и дядовци. Потърпевшите са 22% от всички непълнолетни в страната, като голяма част от тях проявяват проблемно поведение.
„Отсъствието на двамата родители е възможно най-лошият сценарий. Да, те са отишли навън, за да работят за пари, но това няма как да компенсира липсата на семейство. Неслучайно такива деца започват да проявяват проблемно поведение. Губи се връзката родител-дете, тя няма как се поддържа в скайп или в социалната мрежа. Къде отиват възпитанието, грижата, споделената емоция”, коментира за „Уча в Пловдив” психологът от Общински детски комплекс Илияна Калинова. Тя е категорична, че едно дете има нужда да бъде закриляно, а бабата и дядото са по-седващо поколение, което няма как да задоволи тази потребност. Така децата преждевременно пораствали, а не се развивали като в книгите по педагогика.
Част от тях трудно се справяли с уроците или направо отпадали от образователната система. Други появявали асоциално поведение. „Не можем да ги съдим, те се приспособяват спрямо ситуацията. Закриваме домовете за деца, лишени от родителска грижа, а в същото време огромен процент от подрастващите не живеят пълноценно със семействата си”, коментира още Калинова.
