Докато творят и се забавляват, децата изграждат усет за числата и научават интересни факти за животните
Да събуди интереса към математиката у най-малките и да даде възможност да се забавляват при първото им запознанство с числата. Това е идеята на книгата „Числорисувателница“, промотирана не от кого да е, а от внучката на бележития математик и първия българин с докторат по астрономия – академик Кирил Попов, патрон на МГ. Книгата е проект на школа „Занимателна математика“, на която инж. Юлия Попова е ментор и приятел. Тя завършва висшето си образование в Техническия университет в Дрезден и е дългогодишен преподавател е в Технически университет – София, където води лекции и упражнения и на немски език.
Автор на илюстрациите в книгата е Надежда Каридова, а веселите стихчета са написани от Светла Пейчева. Те предлагат на децата вълнуващо приключение, което ги принася в света на математиката. Всяко число е илюстрирано със съответния брой животни и е придружено от четиристишие. Докато творят и се забавляват, децата изграждат усет за числата, неусетно се пренасят в света на математиката и научават интересни факти за животните.
От школа „Занимателна математика“ имат готовност да организират тематични математически работилници с логически игри, забавни задачи и да представят книгата с гостуване на авторите.
Школата е разработила проект под заглавие „Живот и дейност на акад. Кирил Попов“, с който участва в конкурса “Вселена от възможности”, организиран от Пощенска банка. Целта е издаване на автобиографията на акад. Кирил Попов с материали, предоставени от неговата внучка. През 1912 г. той защитава дисертация в Сорбоната и става доктор по небесна механика на Парижкия университет. Темата на дисертацията му е върху движението на астероида Хекуба. В нея той разглежда по-особен случай от т.нар. проблем за трите тела. Коригира изчисленията на известния математик Анри Поанкаре, с което привлича вниманието на европейската научна общност. Бързата защита на дисертацията му е продиктувана от получената мобилизационна заповед от България заради началото на Балканската война. Това е абсолютен прецедент в историята на Сорбоната – за толкова кратък срок да се свикат всички академици и да се изслуша младият български учен.
