В международното изследване PIRLS, което е провежда на пет години, са включени ученици от 57 държави
Образователните възможности в семейството са факторът, който има най-голям ефект върху резултатите на нашите ученици
Българските четвъртокласници се представят много над средното ниво в уменията си за четене, показват резултатите от Международното изследване на уменията за четене PIRLS 2021. То отчита тенденциите в постиженията на учениците и изучава различията между националните образователни системи в участващите страни. Национален координатор на изследването за България е Центърът за оценяване в предучилищното и училищното образование към МОН.
Изследването се провежда на всеки 5 години от 2001 година. През 2021 г. в PIRLS се включват 57 страни, като България участва за пети пореден път. Проучването у нас обхваща 4043 четвъртокласници от 151 училища, 212 учители и 4037 родители. PIRLS измерва техните способности да разбират съдържанието на различни текстове, като използват набор от познавателни процеси.
Изследването се фокусира върху двете основни цели при четенето: четене с разбирана (художествени текстове) и извличане и използване на информация (научно-популярни текстове). Средният резултат по четене на българските четвъртокласници е 540 точки, който е доста над средния за страните. Най-добре се представят учениците от Сингапур (587 т.), Хонконг (САР) (573 т.), Русия (567 т.), Англия (558 т.), Финландия (549 т.) и Полша (549 т.). Резултатът на България показва, няма статистически значима разлика в постиженията по четене на българските четвъртокласници и тези от Швеция (544 т.), Австралия (540 т.), Чехия (540 т.), Дания (539 т.), Норвегия (539 т.), Италия (537 т.) и др.
PIRLS използва международни сравнителни равнища на способностите: напреднало (625 точки); високо (550 точки); средно (475 точки); ниско (400 точки). Напредналото равнище включва компетентности, които не са обхванати или са слабо обхванати от учебното съдържание до и за съответния клас и се очаква само малка част от учениците да го достигнат. Високото (550 точки) е това, което повечето ученици би трябвало да са достигнали, а ниското (400 точки) – което всички би трябвало да са достигнали.
Според данните през 2021 г. българските четвъртокласници се справят по-добре с текстовете с литературна цел (за четене с разбиране) отколкото на тези с информативна цел (за извличане и използване на информация). Почти половината от тях достигат високото равнище на способностите по четене, а 16 % имат способности над напредналото равнище. За сравнение, напредналото равнище на способностите се достига от едва 7% от учениците в проучените страни.
Към изследването са разработени няколко въпросника, които се стремят да изучат контекста, в който учениците развиват уменията си за четене – семеен, социален, училищен и този в класната стая. Данните сочат, че 80% от българските ученици учат в училища без никакви проблеми с дисциплината и сигурността и имат постижения от 549 точки. В училища с проблеми в дисциплината и сигурността, според директорите им, учат 4% от българските четвъртокласници. Те имат постижения от 458 точки или с 91 точки по-ниски.
Образователните възможности в семейството са факторът, който има най-голям ефект върху резултатите на българските четвъртокласници.
Компонентите, които изграждат скалата на образователните възможности в семейството, са броят на книгите и детските издания у дома, образованието и професионалната заетост на родителите. Тази скала е формирана от отговорите на родителите. Учениците са с „много възможности“, ако средно имат у дома повече от 100 книги, повече от 25 детски книги, поне един от родителите им има висше образование и поне един работи като специалист или професионалист. Учениците са с „малко възможности“, ако средно имат 100 или по-малко книги у дома, 25 или по-малко детски книги, двамата им родители нямат по-високо от средно образование и не работят като специалисти или професионалисти.
