Пловдив чества 176-годишнината от рождението на националния герой
176-годишнината от рождението на поета революционер Христо Ботев бе отбелязана днес пред паметника на националния ни герой в Цар-Симеоновата градина. В ритуала взеха участие Военен духов оркестър, представителен взвод, комитет „Родолюбие“, членове на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в присъствието на представители на общинската и държавната власт и граждани. Начало на честването постави актрисата от Драматичен театър Пловдив Мария Генчева с изпълнение на елегията „До моето първо либе“.
Слово за 176-тата годишнина от рождението на Христо Ботев на д-р Ахавни Кеворкян – председател на Дружество на писателите – Пловдив:
Днес отбелязваме 176-та годишнина от рождението на Христо Ботев-гениален поет, блестящ публицист и вдъхновен революционер. Въпреки краткия си живот и автор само на 20 стихотворения, Христо Ботев се превръща в един от най-ярките национални символи на България, а поезията му дава облика на българската литература!
Чест е да съм днес тук, пред паметника на този величав българин, за да засвидетелствам своята почит, признателност и дълбоко уважение.
Застанала на това място, ниско пред високо вдигнато му чело и поглед устремен напред, аз се чувствам така малка, и толкова в началото на един дълъг и стръмен път нагоре, към него, към себе си и към корените си. Защото скъпи съграждани, Ботев не умря на връх Вола, той самият стана връх към който ние да вървим с децата си. С поезията, която ни завеща, с идеите си, саможертвата, към която вървя съвсем съзнателно, той се сля с онзи светъл идеал, който възпя и в стиховете си
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира… “
Днес обаче аз се питам свободни ли сме. Имайки толкова много в живота си, свободни ли сме?
„Днес за днес политката в света е такваз, каквато винаги си е била, демек, както казва старата пословица: „Атовете се ритат, магаретата теглят“, казва Ботев. И после в писмо до Тодор Пеев: „В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора”.
Колко от родолюбието, силата на духа, волята и вярата на светлите личности от историята си носим в сърцата си?
Ние, малките хора, всеки един от нас, имаме ли куража и силата да вървим към върха, от който ни гледат Ботев, Левски, Караджата, водейки битка с обезличаването на подвига, въоръжени с безкомпромисната си вяра и отдаденост към род и Родина.
За да я има България, каквато те я сънуваха-свободна и независима. За да ни има и нас и децата ни, горди и достойни наследници на светлите хора.
Днес ще сведем глави пред Ботев, само за минута и само тук, в мълчание, с гордост и възхита.
И никога след това с наведени глави! С гордо вдигнати глави и с поглед устремен напред, следвайки светлата диря на героите трябва да вървим по стръмния път за запазване на националната си идентичност, култура и традиции!
Поклон!
