Дебютната стихосбирка на бъдещия 12-класник е вдъхновена от покоряващата любов и истинските приятелства
“Покоряващата любов и истинските приятелства – те ми дадоха нов смисъл, накараха ме да открия непознати досега светове и ми дадоха кураж да предизвикам твореца в себе си”. Признанието е на бъдещия 12-класник от ЕГ „Иван Вазов” – Борис Ангелов, който от вчера е горд автор на дебютна стихосбирка. И пояснява, че ако всеки стих е ритъм на сърцето му – то бие лудо.
Историята по създаването на „Любовен оксиморон” започва преди година с участието на Борис в онлайн конкурс за поезия, чиято награда е издаване на авторска стихосбирка. И трите му стихотворения са класирани на призовите места с най-висок брой гласове от читателите, дали вота си в мрежата.
„И така, след спечелването на конкурса се наложи да започна да работя върху стихосбирка. Не че нямах материал, но отговорността по създаването на книга е голяма. Включил съм стихове, писани под въздействието на най-съкровените ми мисли и чувства през последните няколко години. Идеята за заглавието дойде спонтанно, по едноименното стихотворение. То е фокусирано върху интересен парадокс в любовта, която за мен е висша ценност, копнеж, мотивация. Тя може да придобива множество форми, една от които е поезията. Вярвам, че всяка мечта може да се превърне в реалност, стига да се трудиш за реализирането й и да обичаш това, което придава смисъл в живота ти”, категоричен е бъдещият зрелостник.
Много от стиховете му са отличени с награди от училищни и национални конкурси.
ЛЮБОВЕН ОКСИМОРОН
Едно единствено нещо не разбирам сега.
Да кажем, значи, от обич раждат. Така…
В резултат на нея в момента сме тук и издишваме,
вдишваме, чуваме звук и усещаме, трепкат сърца и души,
наостряме погледи, точим уши, търсим своя партньор през глава
и щом сме уверени: “Това е, това…” задаваме си различни въпроси,
пред които често се оказваме… ”боси”.
И ето – давам ви пример такъв –
сред всички въпроси изникна ми пръв:
щом от обич се ражда и съществува и въобще тоя свят от туй тържествува,
как никой още едно не разбира – защо често от обич ни се умира?
