Деляна ЛУКОВА
Симеон Дянков изглежда е бил прав, но някои приеха думите му за лична обида и дори плакаха на рамото на арменския поп. Академиците от БАН скочиха като ужилени и вдигнаха шум до бога задето ексфинансовият министър ги нарече синодални старци. А той просто искаше да каже, че БАН си е БАН, но чак сега го разбраха. Изявленията им отпреди няколко дни и документът с помпозно заглавие „Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие на България” доказват, че са застинали в епоха на соца. След като им идва наум да възкресяват селскостопанските бригади за учениците и пресмятат за всяко семейство по две деца до десетина години, идеите на „Европа 2020” остават без какъвто и да е шанс. Не става ясно от БАН ли ще правят децата или оставят всичко на нашата съвест. А за болната тема с изтичането на мозъци е предложено гениално решение – подписваш декларация да не емигрираш като завършиш. Ставаш крепостен селянин на държавата си и береш чушки през лятото, предлагат от БАН. И не питаш за пари. А трябваше да предложат на държавата да подпише декларация, че няма да се гаври с младите си хора и ще осигури на новозавършилите лекари по-висока заплата от на продавачката в мола. Не става ли? Тогава запалете свещ за БАН и теглете чертата на тези гении на социалистическия труд.
И тъй като в центъра на анализа на БАН са поставени студентите медици, нека погледнем отблизо как стои въпросът с тяхната реализация на родна почва.
След като са учили 6 години за лекари, те трябва да изкарат още две, за да се профилират. В случай, че имат късмета да се уредят с договор за обучение в съответната болница, ще им се наложи да плащат 180 лева. Това носи със себе си разни дребни неудобства – специализантът няма право на отпуск, а жените – на майчинство, защото не се водят на трудов договор. А би следвало някъде към 25-та година на младите докторки да им се наложи да родят, за да спазят новите директиви на БАН за две деца на семейство. Другият абсурд е, че ако профилиращият млад лекар подпише клинична пътека, операцията не се признава на болницата. Кое медицинско заведение тогава ще го наеме на работа изобщо не е ясно. В същото време, за да се яви на държавен изпит, трябва да е натрупал опит от 120 операции. Именно затова често се налага до прибягването на фалшификации, тъй като Здравната каса не признава подписа на специализанта. Що се отнася до момчетата, те дават и извънредни дежурства, които не им се заплащат.
И тъй като живеем в държава на абсурдите, въпреки всички гореизброени рестрикции, студентите дават мило и драго да се уредят за специализация. Да не говорим, че и тук шества шуробаджанащината и се уреждат най-напред наследниците прочутите медицински фамилии. Има и друг спасителен вариант – освен държавна поръчка, има платени и специализации с външен спонсор. В повечето случаи в ролята на външен спонсор влиза родителят.
За да стане напълно ясно колко завидно е бъдещето на студента медик у нас, добавяме факта, че докато учи за специалност, той не получава заплата. Освен ако не го наеме частна клиника, която да реши да инвестира и да го обвърже като завърши да остане там на работа.
И какво излиза – цели 11 години плащаш като поп (повече от колегите ти в Германия) и едва след това започваш да си връщаш инвестицията. Колко години ще ти трябват, след като средната заплата в една областна болница е 700 лева. А за сведение на господата от БАН в Германия лекарите специализанти получават по 3800 евро. Така че статистиката на емигриращите в Европа ще набъбва с всяка следваща година. И ако от последните дипломирани випуски, всеки трети напуска страната, в бъдеще половината ще си плюят на петите и никакви декларации не могат да ги спрат. Тежко ви, ако се разболеете. Всъщност, не е съвсем така. Наборите ви, на които имате доверие, че са се изучили подобаващо в годините на соца, още са тук и ще ви спасят.
Битият си е бит!
