За завишени критерии за прием в математическите и професионалните гимназии, обучаващи в направленията на информационните и комуникационните технологии, настояват няколко работодателски организации. Те са изпратили мотивирано предложение до МОН и парламентарната комисия по образование. Според тях новите правила трябва да включват резултатите на учениците от участия в математически състезания или олимпиади от календара на МОН, а не както е сега – само от националните външни оценявания по български език и по математика.
Писмото е подписано от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ), Фондация “Клъстер информационни и комуникационни технологии” (ИКТ клъстер) и Българската предприемаческа асоциация (БЕСКО).
В момента основният критерий за прием в осми клас в математическите гимназии е резултатът от националните външни оценявания по български език и литература и математика след 7. клас, предназначени да измерват базови компетенции, а не повишени способности и интереси в математиката, от каквито се нуждаят математическите гимназии.
“През последната учебна година проблемът достигна критична точка, след като НВО по математика беше значително улеснено чрез премахване на две задачи с отворен отговор и увеличаване на времето за работа. Това доведе до рекордно високи резултати. Въпреки това част от учениците са се оказали в риск да не бъдат приети поради по-ниски резултати по български език и литература.
IT бизнесът припомня, че темата е обсъждана многократно, както и че м.г. в писмо до МОН директори на математически гимназии са настояли за промяна в критериите за прием, които да отразяват повишените способности и интереси на учениците в областта на математиката и информатиката. Към момента няма предприети конкретни действия от страна на МОН.
“ИТ секторът в България е силно заинтересован от промени в критериите за прием, защото математиката стои в основата на множество дисциплини, свързани с информационните технологии, включително програмирането, анализа на данни, криптографията и развитието на изкуствения интелект. С напредването на технологиите и без силно математическо образование, IT индустрията рискува да загуби конкурентното си предимство и да не успее да отговори на нуждите на един все по-сложен и технологично ориентиран свят”, пишат в писмото си работодателите. Според тях отлагането на реформите, които според тях са закъснели, би имало необратими негативни последици за бъдещето на сектора в страната.
5 клас
112 български учени математици от 15 университета и научни института са изпратили искане до МОН за промяна на план-приема в пети клас в математическите гимназии, и по-конкретно премахване на ограничението в пети клас в този тип гимназии да бъдат приемани само 2% от четвъртокласниците в областта. Учените заявяват, че ограниченият брой места за държавен план-прием не е допуснал около 400 добре подготвени ученици в София, 100 във Варна, 50 в Пловдив и 50 в Бургас да изучават разширено математика през 2024 г. в паралелки с профил “Математически”.
Математиците изчисляват, че половината от най-добрите 1300 деца на България не получава право да продължи да развива таланта си в държавния прием, а 22 от най-силните 50 класа в България никога няма да бъдат сформирани, защото просто са на грешна географска локация.
