500 млн. лева от Плана за възстановяване отиват за нови 2243 центъра за природни науки и математика в страната, обяви директорът на Националния център проф. Найден Шиваров на конференция в Пловдив
Бившето основно оздравително училище „Св. Иван Рилски“ в Хисаря ще се превърне в един от трите регионални STEM центъра в страната. В него ще се обучават ученици и учители от Южен централен район, ще работят млади изследователи от БАН и ще водят подготовката си олимпийски отбори по природни науки и математика. За Западна България центърът ще е в Ковачевци, а за Източна – в село Ястребино. Това обяви днес директорът на Националния STEM център в София проф. Найден Шиваров. Той бе сред основните презентатори на конференцията „Стратегии и решения за работещо STEM образование“, която бе организирана от издателство „Клет“ в града под тепетата.
Някогашната училищна сграда вече е предоставена от МОН и вече се работи по обществената поръчка за архитектурен проект за реставрация. Тя ще бъде тотално преобразувана, за да отговаря на изискванията за STEM обучение – предвидени са зали, лаборатории, корпус за настаняване и блок за хранене. Базата разполага също с физкултурен салон и дворно пространство.
Общо около 18 млн. лева ще бъдат инвестирани в трите регионални центъра.
500 млн. лева от Плана за възстановяване пък ще отидат за нови 2243 центъра за природни науки и математика в училищата, обяви проф. Шиваров. Това означава, че всяко общинско и държавно учебно заведение ще има модерно пространство за обучение, изследване, експерименти. Целта е изграждане на образователна среда, повишаване на квалификацията на педагогическите кадри, въвеждане на приложно и проектно базирано обучение по природни науки, математика, технологии. В центровете ще се развиват и дигиталните умения на учениците.
Финансирането ще бъде според големината на училището – при 50 ученици – до 50 000 лева, при над 1001 – до 600 000 лева. Отделно от това е предвидено финансиране и за оформяне на високотехнологични класни стаи, за които сумите са съответно до 10 000 и до 80 000 лева.
В Националния STEM център, който ще е отворен за посещение за всички, ще бъдат изградени 5 национални лаборатории: в областта на зелените технологии и устойчивото развитие; киберфизични системи и роботика; 3D технологии; природни науки; математика и информатика. Там ще бъде обособена зала за дигитални изкуства – за аудио и видео изкуства, за да стане той STEAM. Предвидени са работилници, в които деца и учители ще могат да използват закупеното оборудване за практическа работа и изследователски експерименти.
Проф. Шиваров обяви, че програмата за изграждане на училищните центрове ще стартира всеки момент, затова е добре образователните институции да имат проектна готовност. Той посъветва директорите да се съобразят с Наредба 24 за физическа среда и стандартите за STEM. След оформянето й следва оборудването и въвеждане на интегрирана методика на обучение. Типовите лаборатории са 5: изследователски; център по природни науки, изследвания и иновации; класна стая за дигитални създатели; център за млади изследователи; център за технологии в креативната индустрия.
Зам.-министърът на образованието Мария Гайдарова: Да дадем на децата успешен старт в едно високотехнологично общество
Министерство на образованието и науката има устойчива и последователна политика, свързана с дигитализацията на образованието и въвеждане на иновациите, защото така ще допринесем и за социалната, и за емоционалната интелигентност на учениците, ще ги научим как да учат и да им дадем успешен старт в едно високотехнологично общество, обърна се към присъстващите на конференцията 200 директори, учители и експерти зам.-министър Мария Гайдарова.
Тя подчерта, че стратегиите могат да се сбъднат единствено, когато учителската, академичната общност, местната власт, бизнесът и всички институции са заедно с фокус класната стая и учителите. Според нея трябва да бъде осигурена техника за всяко дете, учител и училище, което ще гарантира и равния достъп, но трябва да се намерят и софтуерните решения, които да позволят с лекота да се случват интегрираните уроци, отворените класни стаи, изграждането на социални умения. Не на последно място е и квалификацията на учителите, за да имат уменията да подготвят децата за предизвикателствата на 21 век.
